Д-р Кабаджова, как тълкувате чисто детските заболявания – предимно дихателни инфекции, свързани с гърлото, като ангини, ларингит и алергии?  

Не бих търсила психосоматика навсякъде, да не залитаме в крайности, тъй като живеем в динамичен свят, пълен с предизвикателства към имунитета и физическото състояние на хората. Когато обаче имаме дете, което прави астматичен пристъп всеки път, когато баща му трябва да замине по работа за няколко месеца или година, или се е върнал, и въобще, когато единият родител отсъства за по-дълго, това са много масови случаи в морските ни градове например, където корабоплаването е основен поминък, тогава бих търсила психосоматика. В тези случаи работим предимно с родителите. Детето реагира с психиката, с душевността си, на едно небалансирано родителство. Пита се: “Аз с един родител ли съм, с двама ли съм, къде е тате, защо отсъства толкова дълго, как да се държа, като си дойде?” Обичайно със завръщането на таткото започва пренареждане на вещите в дома, въпроси и караници кой къде е бил и какво е правил, майката, която е била в ролята и на двамата родители, изведнъж трябва да отстъпи и т.н.

Астмата е симптом на родителството и влиянието му върху детето – когато то реагира на семейния модел. При такъв случай в кабинета ми гледаме на симптома като на белег за зараждащ се проблем в семейството, който трябва да разрешим през появата на симптом. Така помагаме и на родителите, като им показваме как семейните отношения рефлектират върху психиката на детето.

Прочетете още: 

Срещате ли съдействие?

Да, зависи и от родителите. Понякога никак не е лесно. Ето, например, звъни майка и настоява за спешна консултация поради нетърпим проблем на детето. Пренареждаме програмата, осигуряваме час на другия ден. Звъни се на вратата, влизат жена и 30-годишният й син. Обърквам се, търся къде е детето, да не би да има внуче някъде отзад… Не, това е “детето”, а майката дори отказва да излезе от психотерапевтичния кабинет. Кого лекуваме тук – дали младия мъж, който, между другото, е напълно здрав, или една майка, която отказва да прекъсне пъпната връв със сина си?

Чести ли са такива случаи? Българските майки на момчета редовно са критикувани, че възпитават “мамини синчета”.

Има такива случаи, да. Времената са трудни и за жените, и за мъжете. Те вече много трудно се свързват емоционално по здравословен начин. От една страна, жената има нужда от мъж, намира си, но не гледа на него като на интимен партньор, а като на източник на биологичен материал – създават дете и майката прехвърля върху него образа на партньор. Такава жена, вместо да има отношения с мъжа си, ги има със сина си, или поне ги проектира. Майката е обсебена от момченцето, спят двамата на голямата спалня, бащата е изтикан в детската стая, спи на дивана или дори на детското легло… Доста са масови подобни случаи.

А мъжът, бащата, защо е съгласен?

Той няма думата в такива семейства. Освен това е разкъсван между дълга си да бъде баща и да подкрепи жена си, която след раждането обичайно е влязла в цикъла “следродилна депресия – тревожност детето диша ли, не диша ли – каква майка съм” и т.н…

Какви са причините?

Според мен всичко това се дължи на една дълбока самота, която ни е завладяла, и трудност да се свързваме едни с други. Присъства и стремежът, желанието на жената да контролира цялото ежедневие. Да, мъжът може да е много натоварен, отсъстващ поради тежка работа, но нали от жената зависи вечер, като се прибере, къде ще спи? Става дума за много тънки неща в ежедневието, които на пръв поглед изглеждат маловажни, но всъщност са много съществени. Когато мъжът работи по корабите и замине на круиз например, или въобще пътува много, питам жените например какво правят с неговите пантофи, с дрехите му за вкъщи. Оказва се, че голяма част от жените ги прибират в шкафа, в гардероба, или ги хвърлят… Да, но така “изхвърлят”, “прибират”, изместват присъствието на мъжа в своя живот и този на детето. Това вече е добра основа за поява на психосоматика от страна на детето.

От каква възраст започват психосоматичните прояви при децата?

От 3-4-5-годишна възраст, когато премине първият пубертет и детето осъзнава своята индивидуалност и има потребност да я изрази. Най-чести прояви са дихателните, или истеричен плач в ситуации, когато няма видимо обяснение за него, както и кожни проблеми. Кожата е нашата граница, която ни отделя от външния свят и когато имаме несъгласие, неприемане на факт от външния свят, реагираме чрез кожата. Все пак, трябва да има осъзнатост – не може алергична реакция при 6-месечно бебе например веднага да бъде тълкувана като психосоматика. Да, трябва да се мисли в тази посока и лекарят трябва да се запита дали не става дума за свръхпротективна майка или майка, която не иска да показва детето си навън от страх, че ще му се случи нещо и тогава ще я насочи нея към психотерапевт, не детето. Но когато става дума за 5-6-годишно дете, което в определен момент или период започне да реагира с кожни прояви – алергия, обрив на едно и също място, някакви петна, без медицинските изследвания да показват нещо конкретно, тогава трябва да се замислим на какво реагира това дете. Най-често проявите при децата са главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, нощно напикаване, стрес, задух, нежелание да излезе от стаята си. При такива симптоми родителят трябва да знае, че детето му реагира на нещо и е добре на този етап да се направи консултация с психотерапевт. Родителят може да си помогне сам: нека наблюдава в каква ситуация детето реагира със симптоми. Винаги има някаква схема и повтарящи се моменти, които могат да се хванат и да се избегне развитието на болест.

Интервю: Академия за детско здраве