Аз лоша майка ли съм
Веднъж за среща дойде жена. Беше смутена. Разказа ми за тригодишното си дете, че не я слуша, проявява капризи, инати се. Отглежда го сама, защото таткото работи, а родителите са далеч. В последно време, толкова се ядосвала на поведението на детето си, че и идвало да му стори страшни неща. Тя го обичаше и се обвиняваше за ужасните мисли, които имаше, обвиняваше се как е възможно една майка да изпитва подобни чувства. И плака много.
Понякога в моята практика приемам майки, които по една или друга причина не успяват да се справят със своите емоции и изливат напрежението си върху детето. И това съвсем не са лоши майки.
Ако приемем, че детето не живее в среда на системно насилие, понякога се случва. Нали? Случва се „да си изпуснем нервите“, да сме ядосани, да не можем да сдържим гнева си. Умора, изтощение, недоспиване, проблем в работата, лични проблеми, липса на търпение, липса на подкрепа от партньора, раздразнителност. Отглеждам две деца, отглеждам три деца.. Има много причини за това.
Често в статиите свързани с детското развитие се обръща, като че ли повече внимание на последствията за детето от такова поведение, но почти не се обръща внимание на чувствата, които изпитва една майка след това. Много вина, срам, болка, самокритичност, самота. От това че „съм обидила, че съм нагрубила, че в изблик на гняв съм ударила…“, че няма кой да ме разбере.
Може би и вие сте постъпвали така. Случвало се е.. нали? Може би и вие сте се чувствали така. И не! Не сте лоша майка.
Много пъти опитвахте с добро, а детето не чуваше. Опитвахте да се договорите, молихте, предлагахте различни варианти, дишахте и накрая просто не издържахте. А после се обвинявахте.
Как да се справим и да продължим напред без угризения?
След всички статии и съвети на психолози и експерти, „Как да сме добри и в същото време строги“ „Как да отгледаме възпитано дете“ „Как да съм успешен родител“, много майки споделят, че се чувстват още по-непълноценни.
И въпреки това моето наблюдение, че кризите в отношенията с детето възникват много често от незнание. Да, чисто и просто от незнанието на родителите – за потребностите на детето, за нуждата от емоционален контакт, за нуждата от споделеност, за емпатията. И не защото няма информация, дори напротив. Сега интернет пространството наистина е препълнено с всевъзможна такава и понякога толкова противоречива, че е много трудно човек да се ориентира и да подбере правилната.
И това, което ни се иска да направим в една поредица, в която да разгледаме не толкова периодите на детското развитие – какво се случва с детето на 2 на 3 или на 5 години, а да разгледаме, взаимоотношенията дете-родител.
Какви потребности има всеки в този контакт, как се изгражда, какво условия са нужни. Как нашите проекции /приписване на собствените чувства, мисли, желания/ влияят върху тези взаимоотношения. Къде е мястото на обичта, уважението. Каква е ролята на нашето собствено възпитание при ставането ни родители. За наказанията. За агресията. И много други важни неща.
Иска ни се да е едно по-различно писане и споделяне. Да бъде почти като диалог, в който може да участвате зад екрана, като разговор на чаша чай.. И да не бъде само за майката, а и за бащата, за всеки, който отглежда дете.
Вярваме, че всяка майка и всеки баща от сърце желае да има добри, топли, положителни, наситени с хубави емоции взаимоотношения със своето дете. И съм сигурни, че вие сте най-добрите родители за тях.
А ако понякога се питате дали сте лоша майка… Не! Вие сте нормална майка, която просто има нужда от малко подкрепа. И да знае, че не е сама.
Автор: Марина Великова