Снимка: личен архив
В поза лотус и с мудра за победа: „Аз побеждавам, помагайки на себе си и на другите да бъдем по-здрави и по- щастливи, а на света да бъде мирен дом.“

Имало едно време една жена, бременна с второто си дете, която била изтерзана от емоции и нерви – детето не слушало достатъчно, близките не ѝ се доверявали, клиентите били малко и често недоволни, бояла се да излиза, страхувала се да не я наранят, чудела се как ще се оправя с 2 деца, като с едно едва успява…
Хората й правели комплименти, че изглежда страхотно и е много красива бременна, а тя си мислела, че си правят лош майтап с нея.
Физически била добре, обаче тежките мисли я захлупвали и едва намирала сили да стане от леглото сутрин.
В един момент чула за някаква много добра ‘бахистка’ (така наричали онези, които работят с цветята на д-р Бах). Имала идея за тия цветя, обаче винаги ги била отхвърляла като възможност, изглеждали ѝ като алабалистика. Тази ‘бахистка’ обаче някакси ѝ вдъхнала доверие, та взела, че си уговорила час.
На сеанса си говорили, плакала, писала, въздишала, чула неща, които хем знаела, хем били като откровение, защото всички взаимовръзки изведнъж се прояснили. Вече не се чувствала като пате, оплетено в кълчища, нито в омагьосана въртележка. Пъзелът бил започнал да се подрежда. Дотолкова бързо, че само след няколко дни вече спокойно позирала за фотосесия с големия корем.