Център в Монтесори образованието са детето и неговото естествено развитие

dete-uchi

Източник: Shutterstock

В центъра на образованието е отделното дете и неговото цялостно (холистично), хармонично индивидуално естествено развитие.

Д-р Монтесори вярва, че децата, които са поставени в среда, където дейностите са предназначени да подпомагат естественото им развитие, имат силата да се самообразоват, тъй като те се раждат с невероятни способности за учене и вътрешно желание да изследват, откриват и научават за света около себе си. Цялостният образователен метод се основава на човешките наклонности и цели да подпомогне всяко едно дете независимо от физическо състояние, социална среда или специфични нужди да достигне максимума на своите възможности във всички сфери на живота.

ПРИНЦИПИ на Монтесори образованието

1. Уважение към Детето е основният принцип, върху който е изградена
образователната система.

Според д-р Монтесори: „Децата са човешки същества, на които дължим изключително уважение поради невинността им и по-големите възможности за тяхното бъдеще.” Уважението е вплетено във всеки аспект на Монтесори обучителната среда и общуването в нея. То е изразено и в един от основните постулати на подхода, а именно „Следвай Детето”.
В Монтесори средата детето разполага с времето, пространството, любовта и подкрепата да бъде себе си, да открива света по собствения си уникален начин и да може да се разкрива, разгръща и развива със своята индивидуална скорост.

„Помогни ми да го направя сам” е друг основен постулат на метода. Детето е в процес на формиране на своята същност и се нуждае учителят да му даде полагащата му се независимост, изразена чрез процеса на подкрепа на развитие на самостоятелността.

2. Свобода в граници е още един от основните стълбове на философията за истинската Монтесори среда. Но свободата, върху която се гради методът, не трябва да се обърква с недисциплинираност. Тази свобода условно може да се класифицира в следните направления:

  • Свобода на движение и общуване, изразяваща се в ролята на детето като активен участник в процеса на своето обучение. То е свободно да се движи в класната стая и самò да избира мястото, на което се чувства комфортно да работи – самò или в група. Монтесори педагогът е само фасилитатор или гид в този процес.
  • Свободата на избор на активност е отразена в подхода чрез правото на децата сами да избират кой обучителен материал да използват.
  • Свободата на повторение е възможността, която те имат да се обучават (играят или „работят”) с отделните Монтесори активности по колкото време пожелаят в рамките на т.н. Монтесори „работен цикъл”. Според д-р Монтесори извършването на обучителни действия от детето (т.н. „работа на детето”) е много различна от това, което възрастните влагат в понятието „работа”. Когато възрастния човек „работи”, той цели постигането
    на определена цел и спира работа, когато целта е постигната. При децата обаче М. Монтесори открива различна закономерност – те не „работят”, за да постигнат външна цел, а имат вътрешна такава и ще повтарят едно и също действие, следвайки своя несъзнателен вътрешен подтик, докато тази лична вътрешна цел не е постигната. Това е индивидуалната пътека на всяко дете за придобиване на нови умения и/или знания.

В Монтесори философията свободата е процес, който подпомага детето в себеутвърждаването му и се основава на идеята, че колкото по-голяма е способността на човека да взима отговорни решения, толкова по-голяма е личната му свобода, в резултат на което той засилва и калява волята си. Свободата и границите очертават рамката, в която детето се учи да взима решения и те се променят с нарастването на способностите на детето. За да могат да развият самодисциплина (вътрешна дисциплина), децата имат нужда от организация и именно границите отразяват това схващане в Монтесори принципите. Свободата на едно дете се ограничава от свободата на останалите членове на групата.
Дисциплината в светлината на метода е самоусъвършенстване, което се случва чрез възможността децата да преживеят и разберат последствията от своите действия, а задължение на Монтесори учителя е да им помогне да усещат свободата в границите на физическата и психологическа безопасност. Границите също така са правила и механизми, които подкрепят детето в процеса на възприемане на социалните и обществени норми. Ако свободата се възприема като липса на дисциплина, то тя се превръща в препятствие пред детето и нарушава неговата пълна концентрация в процеса на самоутвърждаване. Липсващите граници стимулират децата да изпадат в крайности на поведението си, търсейки тези граници.

„Затова, когато говорим за свободата на малкото дете, ние нямаме предвид насърчаването на външни действия, водещи до безредицата, която децата, оставени свободно, правят в резултат от безцелната си дейност, а разбираме освобождаване от препятствията, които могат да спънат нормалното им развитие.“

Мария Монтесори

3. Попиващ ум e още един от основополагащите принципи на Монтесори метода. Това е забележителна мисловна способност, която позволява на детето да попива знания бързо и без усилия.

„Мнoгo хора твърдят, както и аз, че най-важната част от живота на човека са не годините, прекарани в университета, а първият период – от раждането до 6 години. Това е времето, през което човешката интелигентност се формира. Но не само интелигентността, а и всичките  психологически сили.“

Мария Монтесори

Монтесори забелязва, че малките деца учат по уникален начин, още от преди раждането до 6-годишна възраст, като подсъзнателно попиват всичко около себе си и фактически се самоизграждат. Тя го описва като «Попиващ ум» и сравнява детския ум с гъба, защото детето буквално попива информация от средата чрез сетивата си и се самосъздава просто докато живее. То прави това лесно и естествено, без съзнателно усилие.

Детето попива майчиния език, култура, религия, предразсъдъци, обичаи, манталитет, навиците на своята нация и родно място, въплъщавайки ги в себе си, и започва да ги обича. През първите 6 години от живота си, детето има съзнание, което функционира много различно от това на възрастния, тъй като подсъзнателно попива огромно количество информация, буквално въплъщавайки в себе си усещанията и впечатленията, получавани от заобикалящата го среда без усилие и без да осъзнава, че го прави.

Д-р Монтесори твърди: „Този удивителен «Попиващ ум» превръща детето във възрастен. Всеки личен елемент, попит от детето, остава завинаги у него и дори да има някаква причина по-късно то да го отхвърли, нещо от него винаги ще му напомня за това.“

Детето попива майчиния език, култура, религия, предразсъдъци, обичаи, манталитет, навиците
на своята нация и родно място, въплъщавайки ги в себе си, и започва да ги обича. През първите
6 години от живота си, детето има съзнание, което функционира много различно от това на възрастния, тъй като подсъзнателно попива огромно количество информация, буквално
въплъщавайки в себе си усещанията и впечатленията, получавани от заобикалящата го среда без усилие и без да осъзнава, че го прави.

Д-р Монтесори твърди: „Този удивителен «Попиващ ум» превръща детето във възрастен. Всеки личен елемент, попит от детето, остава завинаги у него и дори да има някаква причина по-късно то да го отхвърли, нещо от него винаги ще му напомня за това.“

4. Чувствителните периоди – в своята книга „Тайната на детството” Мария Монтесори сравнява сетивните периоди с пламък и ги нарича „съществени за живота” на човека. Сетивните периоди се припокриват и съвпадат по време; могат да бъдат паралелни или да се различават по продължителност. Сетивните периоди съществуват само в процеса на развитие и не могат да бъдат открити при възрастните. Сетивните периоди са етапи в развитието на детето, през които, ако отговорим на нуждите на детето, то учи без усилие. Сетивните периоди са най-забележими и многобройни през първата равнина от развитието на детето (3-6 г.) и всеки човек минава през серия отскоци в обучението през годините от 0 до 6. М. Монтесори обяснява това поведение с развитието на специфични области от човешкия ум. Тя наблюдава няколко такива периода, през които детето е особено чувствително към определен тип стимули или взаимодействия. През тези периоди е много лесно за децата да придобият определени умения, свързани с дадена чувствителност. След като чувствителният период за определена способност отмине, развитието на мозъка прогресира през точката, през която информацията може да бъде просто попита. След това детето трябва да бъде научено на дадената способност чрез съзнателно усилие за достигане на целта, което обаче не би дало толкова добър резултат. Възрастните трябва да наблюдават поведението и дейностите на децата, за да разберат в какъв чувствителен период са те:

  • За език: от раждането до 5-6 години.
  • За ред: ориентировъчно между 1 и 3 години.
  • Сетивно усъвършенстване: от раждането до около 4 години.
  • Усъвършенстване на двигателните умения: между 1 ½ и 4 години.
  • Чувствителност към малките предмети: този период е между 1 ½ и 2 ½
    години.
  • Социални умения: от около 2 ½ до 6 години.

5. Специално подготвената среда в обучителните Монтесори институции предлага главните елементи за оптимално развитие. Когато тя предоставя мотиви за конструктивна и целенасочена дейност, всички енергии се концентрират заедно. Атмосферата в подготвената среда трябва да е приятна, отпускаща, спокойна, неутрална, топла, да не е конкурентна, да подканва детето да участва, така че то да може да изпълни желанието на вътрешната си воля. Средата трябва да е аранжирана според принципите на простотата, реалността, природата, красотата, чистотата, простора, подвижността, свободата и развитието на социален живот. Монтесори средата е като детски дом и прилича повече на дом, отколкото на класна стая – свят с детски размери, направен специално за децата. Стените са боядисани в неутрални цветове. Има пердета на прозорците, истински растения и постелки на пода. Картините са окачени на нивото на децата и показват хора, предмети и сцени от истинския живот. Мебелите са с детски размери, леки и лесни за пренасяне. Направени са от дърво, за да се мият и местят лесно. Всичко в средата може да бъде достигнато от децата. Стаята е подредена според различните дейности и занимания: заниманията от реалния живот, сензорни, езикови, математика, география, биология, приложни изкуства и др. В двора трябва да има място за тичане, скачане, хвърляне, катерене, строене, копаене, игри с пясък и вода и т.н.

6. Подготвената среда включва специалните Монтесори материали, помагащи на децата да развият важни познавателни умения. Тези материали са инструментите, които задоволяват и стимулират интелектуалното им развитие до пълния им потенциал. Материалите приканват детето да действа активно, да се концентрира и да изпитва радост от работата си. Те индиректно го подготвят за бъдещо обучение, тъй като в повечето от тях има вградени научни концепции. Те са степенувани от прости към сложни, от конкретни към абстрактни и имат вграден контрол на грешката.

7. Монтесори обучението е организирано в смесени възрастови групи. Тази структура в Монтесори средата поощрява развитието на социални умения, тъй като децата учат едни от други. По-големите деца са за пример, обичат да помагат и да учат малките. Те се научават на търпение и толерантност към по-малките си приятели. Често са добри съдии на конфликти и добри помощници в нужда. Малките пък учат по-лесно от по-големите и се опитват да им подражават и по-бързо да се научат да правят това, което големите вече могат.

Източник: (не)Възможното образование, 2018

Свързани статии

dete-uchi
deca-uchat
dete-gradinaShutterstock
deca-tichatShutterstock
deca-igraShutterstock
deca-zemiaPixabay
deca-proektShutterstock
dete-tsviatShutterstock