Четирите метода на дишане

jena-disha

Източник: Pixabay

Когато обсъждаме въпроса с дишането, трябва да започнем с разглеждането на механичните комбинации, които оказват влияние върху дихателните движения. Механиката на дишането се проявява чрез: (1) еластичните движения на белите дробове и (2) активността на страните и дъното на гръдната кухина, в която са разположени белите дробове.

В процеса на дишането ребрата се задвижват от два специфични мускулни пласта, известни като междуребрени мускули. Диафрагмата, мускулната стена, отделя гръдният кош от коремната кухина.

По време на дишането мускулите разширяват белите дробове, така че създават един вакуум и въздухът нахлува вътре. Всичко зависи от мускулите, участващи в процеса на дишането. Без помощта на тези мускули белите дробове не могат да се разширят, а науката за дишането зависи в голяма степен от правилното използване и контрол върху тези мускули.  Правилният контрол върху тези мускули ще доведе до възможността за максимално разширяване на белите дробове и до възможно най-голямо количество осигуряващи живота свойства на въздуха в системата.

Дишането се разделя на 4 основни метода:

  • Високо дишане (ключично дишане)
  • Средно дишане (ребрено дишане)
  • Ниско дишане (диафрагмено дишане)
  • Пълно дишане

Високо (ключично) дишане

При този метод на дишане ребрата се повдигат, а ключиците и раменете се издигат, като същевременно с това коремът се прибира навътре и изтласква съдържащият се в него въздух към диафрагмата.

Използва се горната част на гърдите и белите дробове, която е най-малка и следователно белите дробове навлиза най-малко количество въздух. В допълнение към това в резултат на издишването в тази посока не може да настъпи никакво разширяване.

Високото дишане е най-лошата форма на дишане, известна на хората, и изисква най-висок разход на енергия за постигането на възможно най-малка полза.

То представлява енергийна загуба.

Причината за много от заболяванията на говорните органи и на органите на дишането са именно в следствие на този дихателен метод.  Освен това, много хора, които дишат по този начин постепенно преминават към „дишане през устата”

Средно (ребрено) дишане

При средното дишане диафрагмата се изтласква нагоре, а коремът се прибира навътре. Ребрата се повдигат малко и гърдите се разширяват, но не много.

Това дишане не е толкова нежелателно, колкото високото дишане, но също така не се препоръчва.

Долно (диафрагмено) дишане

Тази форма на дишане е много по-добра от предходните две. При нея се използва диафрагмата, която упражнява натиск върху коремните органи и изтласква корема навън. На белите дробове е предоставена по-голяма свобода, отколкото при споменатите по-горе методи, и следователно се вдишва по-голямо количество въздух.

Проблемът с всички методи на дишане, различни от пълното дишане, е в това, че никой от тях не напълва с въздух белите дробове, а само една част от техния обем:

  • Високото дишане пълни само горната част от белите дробове;
  • Средното дишане – средната част;
  • Долното дишане – средната и долната част от дробовете.

Следователно всеки метод, който се напълва изцяло белите дробове трябва да бъде с най-голяма стойност за човека, поради това, че позволява да абсорбира по-голямо количество кислород.

Пълно дишане

Пълното дишане включва всички положителни моменти на високото, средното и долното дишане, като заедно с това отстранява недостатъците на всяко от тях. То включва в действие целия дихателен апарат, всяка част на белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. На този дихателен метод реагира целия дихателен организъм и с минимален разход на енергия се постигат максимални резултати. Гръдната кухина се разширява до нормалните си размери във всички посоки и във всяка част от дихателния механизъм върши своята естествена работа и функция.

Една от най-важните характеристики на този метод на дишане е фактът, че дихателните мускули функционират в пълна степен, докато при другите форми на дишане се използва само една част от тези мускули. При пълното дишане наред с останалите мускули, активно се използват и тези, които контролират ребрата, чрез което се увеличава пространството, в  което белите дробове могат да се разширят, а това от своя страна осигурява подходяща опора на органите, когато тя имат нужда от нея.

При този метод диафрагмата е под съвършен контрол и е в състояние да изпълнява своите функции, при това по възможно най-добрия начин.

Следва продължение…

Из „Рамачарака, Й, Науката за дишането, Аратрон, София, 2001.”

Свързани статии

aroma
Дишай пълноценно
Елисевета Панайотова, кинезитерапевт: Децата масово имат неправилна стойка
dete-i-kon
bremenna-esen
dete-na-kon
kid-yoga
yoga-deca
adult-childPixabay
Суриа намаскарShutterstock
jena-disha
СугестопедияShutterstock
dete-tsveteShutterstock
Ходенето с боси крака подобрява паметта при бебетата и децата
deca-yoga
relaxationPixabay
Dete-kolelo
Dete-dishashutterstock