Значение на храненето в детска възраст

mayka-dete

Източник: Shutterstock

Детската възраст е период на непрекъснат растеж, съзряване и развитие на организма, което определя и относително по-големите му потребности от енергия и хранителни вещества, както и по-голямата му чувствителност от грешки в храненето. Колкото по-малко е детето, толкова по-интензивен е растежът на организма и съответно относително по-големи са дневните му потребности от енергия и хранителни вещества. Тези потребности освен от възрастта и теглото се влияят и от двигателната активност , условията на живот (климат, околна температура, влажност на въздуха и други външни фактори), както и от индивидуалните особености на организма на детето. За това нормите за хранене, които са разработени въз основа на множество изследвания в различни страни, са само приблизителни, средни ориентири за даден възрастов период.

Въз основа на общите закономерности на промените в интензивността на растежа и развитието на детето – тегло, поведение, нервно-психично развитие, двигателна активност, начин на живот и хранителни нужди на организма, детската възраст се разделя на следните възрастови периоди:

1) Ранна детска (яслена) възраст – от 1 до 3 години;

2) Предучилищта възраст (от 3 до 6 години)

3) Училищна възраст (от 6 до 17 години), разделена на две подгрупи: от 7 до 10 години и от 11 до 17 години.

Чести грешки при храненето на децата

Резултатите от провежданите у нас изследвания показват, че:

  1. Храната на децата в предучилищна и училищна възраст е хиперкалорична като обикновено мазнините превишават значително препоръчителните възрастови норми. Традициите в българската кухня с предпочитание към по-тлъсти, пържени храни и запръжки са основната причина за увеличена консумация на мазнини. Този начин на хранене създава предпоставки за наднормено тегло и затлъстяване със съответните повишени рискове от ранното възникване на сърдечносъдови заболявания, повишено кръвно налягане, диабет и други все по-широко разпространяващи се заболявания у нас. Важно е да знаете, че при пържене се образуват не само вещества, дразнещи храносмилателната система, но и канцерогенни вещества!
  2. Количеството на плодовете и зеленчуците е недостатъчно – около 2 пъти по-малко от препоръчваното. Това води до недостатъчен внос на витамини и някои минерални вещества, важни за растежа и устойчивостта на организма. Дефицитът на витамин С се установява особено често при децата от всички възрасти през зимно пролетния сезон. За това е важно през пролетния период да се използват широко достъпните у нас зелени храни, богати на витамин С: коприва, спанак, глухарче, лапад, киселец.

Установява се често и недостатъчен внос на витамини от групата B, особено В1, отчасти В2, ниацин и фолиева киселина. Това се свързва преди всичко с широката употреба на рафинирани брашна (бях хляб, тестени и сладкарски изделия) и пренебрегването на типовия хляб, житото, булгура, овесените ядки, варивата и други богати на витамин В, храни.

  1. Недостатъчна консумация на мляко, и млечни продукти, което води до недостатъчен внос на калций и други съставки, необходими за усиления растеж на костната система.
  2. Съвсем и незадоволителна е и консумацията на риба – 3 пъти по-малко от препоръчителните количества. Рибата е богата на лесноусвоими и пълноценни белтъчини и мазнини, на специфични високо наситени масни киселини (омега-3), които играят огромна роля за профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, на инфаркта, диабета и някои злокачествени тумори.

Какви мерки за нормализиране на теглото на детето е необходимо да вземете

  1. В никакъв случай не подлагайте детето на гладуване, за да отслабне!
  2. Храната му трябва да бъде пълноценна и разнообразна.
  3. Ограничете мазнините, захарта и захарните изделия (особено сиропираните десерти) и тестените храни, за да намалите калоричността на храната:
  • Избягвайте тлъсти меса, колбаси, пържени храни. Предпочитайте варените и постните ястия без запръжки;
  • Белият хляб заменете с типов, пълнозърнест или ръжен, а тестените закуски – с по-пълноценни, с по-ниско калорични храни, приготвени от цяло зърно, жито, овесени ядки, житни зародиши;
  • Избягвайте подсладените със захар напитки като кола, спрайт, швепс. Заменете ги с натурални сокове, шипков чай, ошав, които съдържат витамини и минерални вещества.
  1. Увеличавайте зеленчуците и плодовете! Предлагайте на детето редовно на обяд и вечеря салати.
  2. Добре е да включвате редовно в менюто на по-големите деца и храни, за които е установено, че ускоряват обмяната и изгарянето на повече калории в организма. Такива са лютите храни, сосове, горчица, джинджифил.
  3. Не по-малко важно е да стимулирате двигателната активност на детето (подвижни игри, разходки, каране на колело). Старайте се да не допускате детето да се застоява пред телевизора и компютъра. Имайте предвид, че обездвижването може да доведе до затлъстяване и когато детето се храни нормално.

Основни препоръки за здравословно хранене на децата и подрастващите

  1. Детето трябва да приема редовно, но в умерени количества мляко, сирене, нетлъсто месо, пиле, риба.
  2. Трябва да яде повече зърнени храни, зеленчуци и плодове.
  3. Ограничавайте захарта, маслото, маргарина, олиото.
  4. Включвайте всеки ден в менюто продукти от следните основни хранително групи – мляко и млечни храни; месо, месни продукти, риба и яйца; варива, ядки, зърнени храни; зеленчуци; плодове.
  5. Разнообразявайте и комбинирайте продуктите от отделните групи.

Из „Хранене на детето от 1 до 16 години“, Трифонова Лиляна, Даниела Василева, „Бестселър“, София, 2004 г.

Свързани статии

dete-se-hrani
akne-dieta-gaspacho
hranene
acne-face-map-1
deca-se-hraniat
bebe-kurmeneshutterstock
bebe-suche
shokolad
tikva
nedovolno-dete
chai-gora
semeystvo-se-hrani
stamahPixabay
cheren baz
novorodeno
mlada-jena
Pixabay
brokolli-wokPixabay
bremenna-se-hrani
mayka-dete
masla
Shutterstock