Д-р Господинов: Децата се нуждаят от 2 часа споделено време всеки ден

todor_gospodinov

Източник: Личен архив

Д-р Тодор Господинов, специалист по интегративна медицина, един от първите практикуващи и водещ обучения по Бахова терапия в България

Д-р Господинов, съвременните деца страдат ли от липса на време за тях?

Все по-често срещано явление. Родителите работят много, сутрин водят детето на градина, вечер го вземат, вечерят и го слагат да спи. Няма ги тези 2 часа на ден, в които да поиграят заедно, да идат някъде, да почетат. Не казвам, че родителите са виновни – в такова време живеем, много сложно става.

Казвате, че става все по-трудно да гледаш дете?

Определено, защото детето има нужда от спокойна атмосфера със строги правила. Става се например в 7 ч, закусва се в 7,15 ч, в 8 се тръгва за градината, в 16,30 го вземат, после играе, вечеря, хигиена и в 21,30 ч ляга да спи. И така, твърд режим поне до 7-8 г., даже и по-нататък. В България обаче това е само мечта, винаги има фактори за нестабилност, в масовия случай не може да има дълготраен режим. Имам даже абсурдни ситуации като семейства с разделени родители, в които двете деца прекарват седмицата в 3 различни жилища, включвайки бабата и дядото. Не знаят къде ще се събудят. Родителите казват: “Дай им някакви капки да се оправят”, но процесът е комплексен. Децата не са мебели, да ги поправиш с нещо. Начинът на живот е усложнен и това се отразява на децата. Донякъде и сами си го правим, но има и обективни обстоятелства. Дори градът (София) се удвои за 10-15 г., твърде много хора, коли, всеки ден ремонти, промени, нестабилност. Децата са чувствителна система, поглъщат всички проблеми на обществото и те рефлектират върху тях. Понякога изглеждат много послушни или много спокойни на пръв поглед, но това винаги крие риска от бомба със закъснител.

По-добре ли е да буйстват, да се държат агресивно?

Понякога е по-добре. Много ме притеснява, когато в кабинета дойде 4-5-годишно дете и стои неподвижно 1-2 часа. Прекалено послушните деца обикновено са потиснати, често имат проблеми с тазовите резервоари – напишкват се, и т.н.

За това ли спомагат Баховите капки?

Да. Дават чувството, че можеш да се справиш с всичко, усещане за неограничен капацитет.

Затова ли казваме, че при тях енергийните терапии действат по-лесно?

Точно така е, а и те са отворена система и нямат предубеждения. Възрастният има съпротива, не вярва, постоянно проверява и т.н. Освен това, като се усети по-добре, едно, че си спира терапията, второ, че си увеличава натоварването с ежедневната работа. Човек е склонен към безумна експлоатация на своя ресурс и не е настроен да го пази. В крайна сметка, здравето се крепи на здравословен начин на живот. Ако пренебрегваме това и компенсираме с каквото и да е през устата, няма начин за успех. Д-р Бах дава препоръки за създаване на гледна точка към света, за ежедневна хигиена, дори и какви дрехи да се носят.

Това не те ли прави зависим от външна субстанция, била тя и цветни есенции?

Не. Истинският ефект на терапията не е в самите капки – те създават условия човек да размишлява и осъзнава. Да разпознава себе си. Да си ги представим като камертон – показва ни къде сме фалшиви. Така си “припомняме” – ето тук не съм себе си, ето така трябва да чувствам живота. Основният смисъл на тази терапия е човек да стане като цяло по-осъзнат към живота си, а не постоянно фокусът да е във външни неща. Най-малкото, да си отдели лично време за себе си, да помисли как се храни, какви са отношенията му с другите. Това е грижа на всеки от нас. Най-голямото богатство на всеки е неговият живот, според д-р Бах. Най-голямата отговорност е как този живот да се изживее пълноценно. Това не е задача на лекаря или на когото и да било, тя е лична. Баховата терапия помага да се открие за какво е призван човек, как да открие резервите си, да бъде полезен не само на себе си, но и на всички, как да бъде щастлив. Освен това в нея има и един доста труден принцип – на неутралитет. Означава, да оставим другите, били те и наши деца да вземат свободно решенията за собствения си живот, без да ги манипулираме в „името на тяхното истинско добро“. Мнозина обаче не могат да поемат отговорност за решенията си, въвличат други, натоварват ги. У нас това е проблем, не уважаваме личното си пространство.

Следва продължение…

Свързани статии

stress
meditacia
acne-face-map-1
derehi-na-bebe
rozi
deca-razvod
bremennost-bah
silni-deca
dete-tablet
deca-igraiat
dete-zdrave
dete-risuva
logoped
deca-uchat
ogan
dete-igra
dete-sviriPixabay
kapki-bah
dete-slusha
dete-igrae
dete-piasakShutterstock
dete-igraShutterstock
kapki-bahShutterstock