Демократично образование

deca-tichat

Източник: Shutterstock

“… възпитанието на децата е само самоусъвършенстване, на което никой не помага толкова, колкото самите деца”

(Толстой, Л. Н., 1923, к. 1, с. 7 – 8)

Историята на демократичното образование датира най-рано от 1600-та година. През 1693 г. Джон Лок публикува “Някои мисли за образованието”, където залага някои свои виждания за свободното образование. В книгата си “Емил”, публикувана за първи път през 1762 г., Жан-Жак Русо залага своите възгледи за обучение, в което ученикът се наслаждава на уроците и се учи да разчита на собствената си преценка и опит.

„Наставникът не трябва да задава правилата, той трябва да ги остави да бъдат открити“, пише Русо. Той също така казва, че не бива да заместваме книгите с личния опит, защото той не ни учи да разсъждаваме; учи ни да използваме разсъжденията на другите хора; учи ни да вярваме много,но да не знаем никога нищо.

В днешно време подходът на Русо се определя от някои автори като по-близък до принципите на прогресивното образование (може да се погледне статията на Питър Грей, озаглавена  “Разликите между самонасоченото и прогресивното образование”). Основната разлика според Грей е, че при самонасоченото учене преподавателят (който в среда на самонасочено/ демократично учене е по-скоро фасилитатор) не поставя предварително определени цели за постигане от ученика и няма за задача да създава обучителни ситуации, специално насочени към постигане на такива.

Докато Лок и Русо се интересували от образованието на децата на богатите, през 19 век Лев Толстой създава училище за селски деца в своето имение Ясная Поляна в Русия. Образованието и възпитанието са само част от цялостно нравствено-социално учение, което се разпространява в цял свят под името “толстоизъм”.

“Проблемът за свободата на ученика в училище е поставен по радикален начин от Толстой. В създаденото от него училище в с. Ясна поляна учениците имат пълната свобода да избират кога да посещават училището и колко време да прекарват в него. Ученикът не е задължен да присъства на всички уроци за деня. Той сам определя присъствието си, в зависимост от собствените си интереси. Толстой се противопоставя категорично на системата от домашни работи и извънучилищни задачи, както и на съществуващата система на изпитване и оценяване.”

из “Психологията на нравствеността в толстоистките възгледи на Димитър Кацаров” (електронно издание на Великотърновски Университет; април 2018г.).

Много от основните идеи в съвременния прочит на педагогиката на демократичното образование в европейски мащаб са разработени от Николай Фредерик Северин Грюндвиг, който се счита за една от основните фигури в развитието на датското образование и култура. Сходни концепции с това, което в днешно време разбираме под “демократично образование” се срещат в практиката и трудовете на редица бележити педагози и мислители в сферата на образованието като Песталоци, Джон Дюи, Мария Монтесори, Жан Пиаже, Фрьобел, Франсиско Ферер, Декроли, Селестен Френе, Хенри Плакроуз и други.

През 1912 г. Януш Корчак основава Дом Сиеро, еврейско сиропиталище във Варшава , което се управлява по демократичен път до 1940 г.

“… някои се стремят да променят образователната система като “учим детето как да уважа- ва нас… без ние да се развиваме.”

Януш Корчак

Най-старото свободно училище, което още съществува, е Съмърхил във Великобритания. Основано е през 1921 г. от Александър Нийл. Самото училище не се е определяло като “демократично” в началото, но понастоящем се смята за “майката” на демократичните училища. С книгите на Александър Нийл принципите на демократичното образование получават голяма световна популярност. На български може да се прочете достъпната онлайн негова книга “Съмърхил – възпитание чрез свобода”.

През 1968 г. малка общност около университетските преподаватели Даниел Грийнбърг, Хана Грийнбърг и Мимси Садовски основава училището Съдбъри Вали в САЩ, което също се превръща в пътеводна светлина за възникнала впоследствие цяла мрежа от училища по модела “Съдбъри”.

През 1987 г. Яков Хехт е в основата на общността, която създава училището “Брандес” в Хадера, Израел. Именно това училище за първи път се нарича “демократично”, докато изброените дотук са се смятали по-скоро за “свободни”. Терминът е приет от всички училища, които прилагат същите принципи – процес, за който допринася инициираната от Хехт през 1993 г. Международна конференция за демократично образование (провежда се през 2 години от тогава насам).

През 2014 г. в България е основано сдружение “Общност за демократично образование”. Година по-късно стартира и първият опит за реализиране на демократично образование в пределите на страната ни – създаден е Център за демократично учене.

Самонасоченото учене (self-directed learning), което на български се среща преведено и като „самоизбирателно“ може да се определи като един от принципите в много демократични училища или дори като самостоятелен цялостен подход. За набиращата популярност мрежа от Центрове за самонасочено учене Agile Learning Centers може да прочетете тук.

Може да се срещнат определения като “независимо” учене (independent), свободно и други подобни. Както с всяко демократично училище, на практика значение имат конкретните принципи, възприети от конкретната училищна общност.

Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018

Свързани статии

dete-uchi
deca-uchat
dete-gradinaShutterstock
deca-tichatShutterstock
deca-igraShutterstock
deca-zemiaPixabay
deca-proektShutterstock
dete-tsviatShutterstock