Домашно образование

dete-gradina

Източник: Shutterstock

Когато говорим за образование, в главите на повечето от нас изниква картинка на дете, разтворило учебник, а пред него, до черната дъска, стои учител с показалка в ръка и ябълка на бюрото. Чуят ли термина „домашно образование“, хората, които не са запознати с него си представят този типичен образ на обикновено училище, но пресъздаден в дома. Училище, в което децата сядат на кухненската маса, вместо на чина, но учат същите неща по същите учебници. Училище, в което ролята на класния ръководител, учителите и директора се изпълнява от родителите.

Домашното образование се появява в еволюцията на планетата дълго преди да възникне понятието „училище“. В есенцията си, то се е появило преди да бъдат концептуализирани понятия като „дом“ и „образование“ и дори преди появата на Homo sapiens като вид. Можем да поставим началото му преди около 300 милиона години по време на геологичния период Юра, когато някои динозаври и бозайникоподобни влечуги първи започват да се грижат за своите малки. В еволюционен план възникването на родителска грижа към малките подсигурява тяхното оцеляване, но също дава големи възможности за развитието на вида. При този еволюционен пробив естествените наклонности за възприемане и анализиране на околната среда с цел оцеляване (общи наклонности за учене, които съществуват и при видове, непрактикуващи родителска грижа), се предават на малките чрез техните родители. Силна роля за начина на учене и възприемане започва да играе подражанието – малките приемат информация от/за заобикалящия ги свят и изграждат умения чрез подражание на своите родители, а по-късно и други възрастни екземпляри от своя вид.

Този вид образование не просто е съществувал, а е бил основния начин на обучение на деца хилядолетия наред. Това е бил начинът, по който са се учили децата на първобитните, древните и дори средновековните хора. Организираното обучение също съществува отдавна. Когато говорим за появата му, си представяме школите на древногръцките и азиатски мислители с техните хиляди последователи и ученици. Общото при техните аудитории е, че огромното мнозинство от тях е съставено от хора (предимно мъже) в зряла възраст. Училищното образование такова, каквото го познаваме днес – насочено към академичното обучение и възпитание на деца, се появява доста по-късно – едва преди около 200-300 години с настъпването на индустриализацията. Първоначално то няма задължителен характер и решенията за образоването на децата се вземат от семейството. Впоследствие този авторитет се отнема от родителите и се поставя в ръцете на институции – практика, оцеляла на много места по света и до днес

Движението за домашно обучение е инициатива на родителите да върнат отговорността за отглеждане и обучаване на децата там, където вярват, че тя е заложена по природа и където е била в продължение на по-голямата част от човешката история – в семейството. Това движение възниква през 60-те години в САЩ. Част от имената свързани с него са на известни религиозни дейци, които се противят на секуларизацията на държавните институции и желаят да върнат образованието в ръцете на родителите, като им предоставят възможност да възпитат децата си в рамките на своята религия. Други хора, работили в подкрепа на домашното образование са психолози, бивши учители и философи, които нямат религиозна мотивация, но въпреки това не одобряват методите на държавното образование по една или друга причина, смятат ги за неползотворни и дори вредни не само за индивида, върху който се прилагат, но и за цялото общество.

Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018

Свързани статии

dete-uchi
deca-uchat
dete-gradinaShutterstock
deca-tichatShutterstock
deca-igraShutterstock
deca-zemiaPixabay
deca-proektShutterstock
dete-tsviatShutterstock