Д-р Тодор Господинов: Електронните устройства товарят децата с концентрирани впечатления, които те не могат да обработят

Източник: Личен архив

Д-р Тодор Господинов, специалист по интегративна медицина, един от първите практикуващи и водещ обучения по Бахова терапия в България

Д-р Господинов, работите много с деца. С какви оплаквания ги водят родителите най-често?

В едната група са често боледуващите деца – с повтарящи се настинки, дихателни инфекции, ходят по 1-2 седмици на градина, после са вкъщи. Това е много зачестяващ проблем напоследък. Децата по принцип имат трудности с адаптацията – в детска градина, в училище. От една страна, това се дължи на много силна връзка с майката, но от друга, причина са и постоянните промени в работата на детските институции. В детската градина например на всеки 6 месеца сменят госпожата. Учудваща практика, която се отразява зле на малките. В другата група са децата с проблемна адаптация и затруднения във вниманието в училище. Не слушат, не внимават, с говорни проблеми, не могат да четат, имат смущения в развитието.

Причините до голяма степен са в много по-високото натоварване на днешните деца спрямо това по наше време. Със сложната градска среда, шума, по-голямото натоварване и стреса на родителите, но най-вече с цялата електроника, която превзе живота. Тя изключително много разсейва, а и децата не правят разлика между виртуалната реалност и другата. Всичко, което гледат, ги превъзбужда, създава им страхове, мислят си, че образите от филмчетата и игрите са реални и това ги поставя в ситуация на несигурност. Има свободно достъпни канали с филми на ужасите, които са немислими за деца.

В какво се изразяват последствията от това натоварване?

Първите симптоми са безсъние, вкопчване в родителите, напрежение, страхове. Преди време дойде дете на 9 г., което заедно с другото дете в семейството, на 12 г., били оставени от родителите си – като подарък, през нощта да гледат филма на ужасите “Клоунът”. Самото дете, нормално развиващо се, започнало да получава сериозни страхове и тревожност. Не можеше да спи само, постоянно се прилепва към родителите, “усеща”, че има някой в стаята. Освен това, в детските колективи се разказват често разни небивалици, споделят се страховити истории и настроенията се предават. До голяма степен и детският колектив създава условия за разпространение и мултиплициране на такива страхове.

За да бъдат деца, трябва да имат моменти без нови впечатления, особено екстремни. А впечатленията, идващи през техниката, са много концентрирани – с музика, ярки образи, 3D ефекти, и незрялата детска психика не може да ги преработи.

Как се отразяват на децата постоянните промени в учебния материал и училищната среда?

И те са причина за проблеми. На моменти се вижда, че има педагози, които не са подготвени да работят с деца. Много е лесно едно по-буйно дете да бъде нарочено, подгонено, постоянно местено в друго училище – абсурдно е едно дете за година да смени 4 училища.

По-малките деца от какво страдат?

Работя и с бебета, най-често идват със стомашно-чревни проблеми, колики, обриви, будуване през нощта. Колкото и малки да са децата, винаги се подхожда комплексно. Трудно е да се повлияе проблем на дете, чиито родители не проявяват разбирането, че и те участват. Ако една майка постоянно се взира тревожно в бебето си – имам такъв случай, със страха, че му има нещо, ясно е, че трябва да се работи с нея. Детето като цяло няма проблем, но все едно получава психоатаки от нея. Вече не са редки случаите майките да са неподготвени за процеса на отглеждането на децата. Има и семейства със сложни, комплексни проблеми – скрит конфликт между родителите например, или пък отсъстващ баща поради много натоварена работа или работа в чужбина. Някои деца много се измъчват от липсата на нормален контакт с бащата, а това става много масов случай. Някои деца виждат баща си по 2-3 г., само по скайп.

Съвременните деца страдат от липса на време за тях, така ли?

Все по-често срещано явление. Родителите работят много, сутрин водят детето на градина, вечер го вземат, вечерят и го слагат да спи. Няма ги тези 2 часа на ден, в които да поиграят заедно, да идат някъде, да почетат. Не казвам, че родителите са виновни – в такова време живеем, много сложно става.

В какво е силата на Баховата терапия?

В това, че възстановява баланса в системата. Човешкият организъм е уникално изграден със способността му да се саморегулира. Най-модерното обяснение за болестта е: живеем сложно, с много напрежение, отдаване и енергия, но без да свършим кой знае какво основно поради емоции. А определението за здраве е: живеем просто, вършим много работа, но без излишно напрежение и изтощаване. Казано на жаргон – работя много, но без да се качвам на черешата. Силата на Баховата терапия е, че ни учи да живеем икономично – пак си вършим нещата, но се адаптираме успешно към променящите се условия. Всичко е въпрос на фокус. В днешния сложен свят има и много хубави неща, но покрай стреса човек не ги забелязва и напрежението му расте още. А ако ги вижда, използва, практикува, живее по-стабилно и спокойно. Децата имат удивителната способност да се адаптират към всякакви условия.

Следва продължение…