Хипотерапия при детска церебрална парализа

Хипотерапията е физиотерапевтичен метод, който използва специално обучен кон, по-точно, движението на гърба на коня докато конят ходи. Движението на коня е ритмично и циклично. То осигурява мултисензорна стимулация, която директно влияе на двигателните умения на пациента като активира всички контролни нива на централната нервна система. Резултатът е цялостно възстановяване на неврофизиологично ниво (т.е. невропластичност), психомоторно ниво (развитие на движението, стабилността, хващането) и социално ниво (социализация, комуникация). Многото позиции, които могат да се прилагат върху гърба на коня, в зависимост от състоянието на пациента, дават отражение върху позицията на тялото, грубата и фината моторика и вегетативните функции (дишане, храносмилане).

Хипотерапия при детска церебрална парализа

Това е физиотерапевтичен метод, който се прилага при деца и възрастни с ДЦП. Гърбът на коня се използва като основа, която предава към пациента мускулни импулси, основно чрез таза, краката и, при определени позиции, чрез ръцете. Тези импулси стимулират рецепторите на кожата, ставите, мускулите и равновесието на кортикалното и субкортикалното ниво на централната нервна система. Това провокира нови двигателни реакции като се улеснява образуването на синаптични връзки (невропластичност), които се превръщат в нови двигателни модели.

Принцип и ефект от хипотерапията

Терапията се провежда на гърба на кон. Човек с двигателни увреждания прекарва ежедневието си на земята или в инвалидната количка. Когато е поставен на гърба на коня, поне 1.35 м над земята, той е принуден на промени перспективата си и да заеме ново положение в пространството.

Центърът на тежестта постоянно се променя при ритмичното движение на коня и човек трябва да се стреми да запази равновесие като постоянно променя положението си (променя централната ос на тялото и положението на ставите). Това динамично действие води до по-изявена реакция от страна на центровете на движението и равновесието, които се намират в мозъчната кора и субкортекса, което изгражда нови и качествено по-добри двигателни модели (нова двигателна програма).

Напрежението в мускулите също се променя, което засяга спастичността и патологичното положение на различни части на тялото. Промяната на мускулното напрежение и промяната на терапевтичната обстановка водят и до много положително емоционално преживяване – подобрено общуване, понижаване на нивото на тревожност и подобрена социализация. Хипотерапията „извежда“ децата и хората с увреждания от затворената среда, в която живеят и им помага да се адаптират по-лесно.

Принципи на хипотерапията

• Стимулация на общата позицията на тялото и двигателните умения;
• Стабилизиране на тялото в дълбочина;
• Проприоцепция;
• Стимулация на тактилните усещания;
• Активиране на вестибуларния апарат;
• Температурата на тялото на коня (38 градуса) затопля лигаментите в тялото на пациента и активизира кръвообращението;
• Стимулира се перисталтиката, дишането и преглъщането.

Ползи от хипотерапията

Преки ползи

• Нормализиране на мускулния тонус – хипертония, спастичност или хипотония се нормализират чрез ритмичното движение на гърба на коня и температурата на неговото тяло;
• Предотвратяване и лечение на контракции – меките тъкани се удължават чрез определено избраната позиция върху гърба на коня. За това допринася и високата температура на коня;
• Двигателния модел – триизмерното движение на гърба на коня и приликата между изместването на таза на коня при ходом и таза на човек, когато ходи, активизира кръстосаното движение на човешкото тяло наречено диференцирано движение;
• Активиране на вестибуларната система и ориентацията в пространството – равновесието и „наместването“ в пространството се активизират чрез триизмерното движение на коня;
• Активиране на механизма на изправяне – централната нервна система отговаря на движението чрез зоните на контакт между тялото на пациента и гърба на коня, плавното преместване на центъра на тежестта и необходимостта да се поддържа определена позиция;
• Мултисензорна стимулация – стимулация на тактилните, проприоцептивните и интероцептивните усещания;
• Активиране на стабилизацията в дълбочина – Multifidi, M. Transverseus Abdominis, Diaphragm и тазовото дъно;
• Положителен ефект върху стабилността, баланса и координацията;
• Стимулация на двигателните модели – позициите върху гъба на коня имат определена последователност и стимулират двигателните модели;
• Повторно научаване на двигателни модели – ритмичното и циклично движение на гърба на коня, позициите на тялото и топлината на тялото на коня могат да спрат патологичните двигателни модели и да активират нови физиологични реакции;
• Подобряване на възприятията – конят и неговото движение провокират тактилна, проприоцептивна, вестибуларна, зрителна, слухова и емоционална стимулация.

Непреки ползи

• Положително влияние върху лимбичната система – известно е, че лимбичната система контролира много функции в тялото. Някои от тях са умението да разбираме емоциите, паметта и хормоналния баланс. Лимбичната система е също свързано със сензориката, двигателната функция и слуха. Контактът с коня е дейност извън дома, но в защитена среда. Той е много положително преживяване и въздейства върху образуването на дълготрайни спомени;
• Подобрение на дихателната функция – както всяко двигателна активност, хипотерапията подобрява дишането;
• Подобрение на перисталтиката;
• Въздействие върху фината моторика – това се осъществява чрез директния контакт с коня – галене, четкане, хранене;
• Подобрение на способността за общуване – чрез вербално и невербално изразяване;
• Влияние върху когнитивните способности – хипотерапията влияе върху качеството на познавателните способности чрез повторяемостта на действията по време на заниманията.

По материали на Чешката асоциация по хипотерапия

Преводач и съставител: Ваня Тодорова, собственик на конна база „Ахил“