Хранене според биоритмите: витамин D стимулира усвояването на калция от тънкото черво и отлагането му в костите

Как храната достига до тънкото черво?

Твърдата храна се раздробява в устата, смесва се с хранителните ензими в слюнката и се преглъща като кашести хапки. След това храната достигнала телесна температура, преминава през хранопровода в стомаха.

Тук хранителната каша с втечнява допълнително, продължава да се раздробява чрез движението на стомаха и червата (перисталтика) и едновременно с това активно се смесва и разбърква. Стомахът продължава започнатото в устата храносмилане на въглехидрати (с помощта на слюнчестата амилаза, птиалин) и разгражда протеините чрез пепсина в стомашния сок.

Прочетете още: Хранене според биоритмите – сърцето, тънкото черво и кръвта са най активни през лятото

При всяко свиване стомахът добавя допълнително въздух към вече втечнената хранителна каша, като я придвижва и изтласква през пилора в дванайсетопръстника (първата част на тънкото черво). В този момент благодарение на смесването си с въздуха, хранителната каша е пенлива. Стомахът разбърква ритмично хранителната каша, продължава храносмилането, обработва кашата и я подава на малки порции, на всеки 3-5 минути, към тънкото черво.

Смилането на въглехидрати, протеини и мазнини приключва напълно в тънкото черво, с помощта на ензимите от панкреаса и жлъчката.

Тънкото черво е центърът на храносмилането

Сега наистина всички хранителни съставки са раздробени на техните съставни части и са подготвени за усвояване чрез чревната стена в кръвния поток и след това в порталната вена.

Да си припомним от всички хранителни вещества, само големите мастни молекули преминават в лимфата. Това, което попада в черния дроб, се синтезира отново и се превръща в ендогенни (собствени за организма) вещества с помощта и на други органи (анаболизъм).

Друга част от храната се превръща в топлина (енергиен метаболизъм) чрез процесите на окисляване в митохондрите на клетките като част от техния вътрешен метаболизъм (клетъчен метаболизъм).

За да проявяват необходимата висока ензимна храносмилателна активност, червата имат нужда от голяма обща повърхност. Тя се образува, от една страна от безкрайния брой власинки върху вътрешната страна на тънкото черво, а от друга чрез пенливата консистенция  на хранителната каша. Kато при това разтворените в нея хранителни съставки не се свързват химически една с друга.

Голямаta храносмилателна повърхност, която възниква по този начин, се стабилизира допълнително от жлъчните киселини. И така тънкото черво отговаря за раздробяването на храната и нейното усвояване чрез кръвта до всяка клетка.

Дебелото черво отговаря за отделянето на ненужните вещества в организма

В дебелото черво няма никакви храносмилателни процеси. Чревната флора на дебелото черво е обогатена с многобройни микроорганизми – пришълци, докато тънкото черво е почти стерилно. Тънкото и дебелото черво се движат на ритмични тласъци. Също като сърцето и тънкото черво никога не почива. То постоянно работи и се свива и отпуска през интервал от няколко минути. При това движението е само в една посока: само надолу.

Дебелото черво се движи по-бавно, а в участъка на ректума  – дори в обратна посока, за да събере изцяло всички екскременти. От време на време екскрементите се придвижват напред в ректума, за да се активира отделителния рефлекс.

Твърди компоненти като калциевите и фосфатните соли трудно могат да се усвояват от тънкото черво, центърът на абсорбиране на хранителните вещества. Но и двата вида соли са особено важни за костите, кръвта и  целия организъм.

Огнената слънчева енергия произвежда ултравиолетово излъчване, което кожата приема и предава в организма, за да се произвежда витамин D.

Витамин D стимулира усвояването на калция от тънкото черво и отлагането му в костите

Витамин D предотвратява отделянето на фосфора от организма и се грижи за това бъбреците да задържат фосфора във филтърната си система и отново да го върнат към клетките и тъканите в тялото. Калцият и фосфорът са важни съставки за костната система. Витамин D получаваме и когато ядем риба.

Тънкото черво е най-активно от 13 до 15 часа. То има нужда от оптимално кръвоснабдяване, за да може да се усвои обядът. Не пречете на този процес чрез активна работа, особено чрез физическо натоварване. Недостатъчната резорбция в тънкото черво може да доведе до намалено усвояване на витамини и минерали.

Следва продължение…

Из „Шуслерови соли и хранене според биоритмите“. Графиня Ангелика Волфскийл фон Райхенберг, Сиела, София, 2017 г.