Как да помогнем на децата си да се разбират: реални стратегии за родители на две и повече деца

На 10 април, отбелязваме Международния ден на братята и сестрите – онези първи приятели и съперници, с които споделяме детството, спомените, и… безброй конфликти.

За много родители този ден е напомняне не само за връзката между децата им, но и за ежедневните предизвикателства, които идват с това да отглеждаш две или повече различни, силни и уникални личности под един покрив.

Да си родител на повече от едно дете не значи просто двойно повече любов. Това означава множество нужди, характерови сблъсъци, борба за внимание и индивидуалност, които трябва да се балансират с търпение, осъзнатост и емоционална интелигентност.

В чест на този ден, ви предлагаме специална статия с реални съвети, вдъхновени от практиката на Адел Фабер, която ще ви помогне да разбирате по-добре защо децата ви се карат и как да им помогнете да изградят здрава, подкрепяща връзка помежду си.

Какво стои зад детските конфликти: Психологическите корени

1. Борба за внимание и принадлежност В основата на повечето спорове между деца стои дълбокото желание за принадлежност и значимост. Когато детето усеща, че брат му получава повече внимание или одобрение, автоматично възприема себе си като по-малко важно. Това поражда ревност, съперничество и агресия.

2. Индивидуалността срещу сравнението Родителите често – без да искат – сравняват децата: „Виж как брат ти си подрежда играчките“, „Сестра ти е по-тиха“. Такива изказвания засилват конкуренцията, а не сътрудничеството. Децата започват да се борят да защитят своята стойност, често чрез враждебност към другия.

3. Различен темперамент Един може да е експлозивен и емоционален, друг – по-интровертен и рационален. Когато децата имат различен стил на комуникация и игра, липсата на разбиране лесно води до сблъсък.

Как се различават конфликтите при различните комбинации: брат/сестра, сестри, братя

• Братя често се конфронтират физически – боричкане, състезание, доминиране. Това може да е свързано с хормонални и социални фактори, които насърчават активна игра и надмощие.

• Сестри често имат по-емоционални и словесни конфликти – обиди, изключване, драматизиране. Тук нуждата да бъдат „разбрани“ и „чути“ е ключова.

• Брат и сестра – тази комбинация често води до сблъсък между различни стилове на игра и комуникация, особено ако едното дете се опитва да наложи контрол, а другото – да бъде автономно.

Съвети от практиката на Адел Фабер и Елейн Мазлиш

Авторките на „Да говорим така, че децата да слушат, и да слушаме така, че децата да говорят“ предлагат революционен подход, който включва уважение към чувствата на всяко дете и отказ от етикети и сравнения. Ето някои ключови принципи:

Признание на чувствата, без осъждане

Вместо: „Недей да се караш с брат си за тази играчка!“
Опитайте: „Изглежда, че и двамата много искате да играете с нея. Това е трудно, когато има само една играчка.“

Никога не взимайте страна

Дори когато изглежда, че едното дете е „виновното“, избягвайте да го посочвате. Насърчавайте ги да решават спора съвместно:

„И двамата сте разстроени. Как мислите, че можем да го решим така, че и двамата да сте доволни?“

Уникалност, а не равенство

Родителите често се опитват да са „справедливи“, като дават еднакво на всички. Фабер подчертава, че еднакво не е равно на справедливо. Всяко дете има различни нужди.

Вместо: „Ще дам по една бисквитка на всеки.“
Опитайте: „На теб ще дам повече, защото си по-гладен, а ти каза, че не си толкова гладна.“

Работещи стратегии за справяне с ежедневните конфликти

1. Въвеждане на „зони за уединение“ – понякога просто трябва време на спокойствие. Помогнете на децата да се оттеглят и успокоят, преди да разрешават спор.

2. Назоваване на емоции – помогнете им да се научат да изразяват какво чувстват.

„Изглеждаш ядосан, защото сестра ти взе нещо твое без да пита.“

3. Семейни срещи – ежеседмично време, в което се обсъждат проблеми, правила и идеи. Това дава на децата усещане за контрол и участие.

4. Насърчаване на съвместни проекти – игра, в която децата са в един отбор, помага за изграждане на чувство за общност.

Не забравяйте – децата не се раждат с умения за справяне с конфликти. Те ги учат от вас – от вашата реакция, вашия език, вашето спокойствие. Вие не сте просто медиатор – вие сте модел за подражание.