Как да разберем кога детето е стресирано след учебния ден?
Често стресът при детето, което е на възраст да пристъпи прага на училището, се изразява с промяна в поведението му.
Родители и учители го определят като агресивно. Някои деца изразяват стреса си с хвърляне на различни предмети на земята, други блокират и започват да повтарят едно и също (…мамо, мамо, татко, татко…). Отново и отново се опитват да говорят за неща, които те самите не могат точно да опишат, но вътрешно имат нуждата да се разтоварят от натрупаните емоции. Такова дете непрекъснато изисква да бъде чуто и изслушано от родителите си.
Нещо подобно се случва и на по-ранна възраст – ако детето е гладно или жадно, ако е твърде уморено, започва да се дразни от нищо, да плаче без видима за родителите причина, не е способно да се концентрира и дори не чува какво му се казва. Тогава трябва въпросната основна нужда да бъде задоволена, за да се успокои.
Но какво се случва, ако родителите също са стресирани, защото са имали твърде напрегнат ден и се прибират вечер с единствената мисъл да си починат от всичко?
Те не могат да отговорят адекватно на нуждите на детето, именно защото им липсва необходимата енергия. Затова трябва да имат поне малко време да се освободят от натрупаното напрежение. И няколко минути за почивка обикновено вършат добра работа, след това детето има шанс да получи достатъчно внимание.
Уви, случва се родителите да са толкова преуморени, че когато чуят детето да вика, те му крещят да престане. Парадоксално е и няма как резултатът да бъде добър. Но не всичко е загубено, ако това са инцидентни случаи и родителите осъзнаят грешката си – може да се извинят и да обяснят защо са реагирали така. И детето не само ще се успокои, но и ще разбере, че и то като всеки има право да греши, стига да иска да поправи стореното.
Може това да стане ритуал – вечер около масата да обсъждате пропуските, които сте допуснали и какво сте направили, или ще направите, за да ги поправите.
И все пак има ли рецепта какво да се прави за освобождаване от стреса при децата след учебния ден?
Дайте им възможност да излеят свободно емоциите си у дома. Най-добре да го направят в прегръдките на мама или тате. Особено, ако стресът е твърде силен, така че малкият ученик да не може да мисли и да обясни веднага какво усеща и как се чувства. Нека да си поплаче, това също ще помогне да разтовари емоциите.
Факт е, че физическият контакт успокоява и детето, и родителите. Една прегръдка е много силна терапия, не пренебрегвайте това.
Не настоявайте детето веднага да седне да подготвя домашните си. След като се успокои в прегръдките ви и се нахрани, нека първо да си поиграе, за да се отпусне. Да, дисциплината е необходима, но не я налагайте точно в тези моменти.
Добре е да намерите време да поиграете с детето си, за да му дадете така нужното внимание. Защото ако не го получи, то ще се стреми към него на всяка цена, с всевъзможни провокации – включително и с агресивни прояви. Детето предпочита да ви ядоса, да получи забележка, да му се скарате, но не и да не го забелязвате. Тоест избира неприятно внимание пред никакво. Ето защо е необходимо възрастният да се зареди с енергия, преди да влезе в контакт с детето.
Но малчуганите често хвърлят неща по пода, не само когато са стресирани.
Те просто искат да знаят какви звуци издава конкретният предмет. Децата изследват света около себе си, имат нужда от това преживяване. Така че, вместо да им се крещи и да им се правят забележки, по-добре да им се предложи да мятат определени неща, които не са чупливи. Например топка на двора – нали тя е точно за това.
Други деца предпочитат да рисуват на необичайни места – например по стените. Драсканици по новите тапети със сигурност ще ядосат родителите, но те не бива да бързат да наказват малкия художник. Защото може да е в стрес, а и наистина да има артистичен талант. В този случай по-добре да купят на детето блокче за рисуване или направо голямо руло хартия, като му обяснят, че това е подходящото място за неговите картини. Тогава то ще разбере, че рисуването е хубаво занимание, но на определените за това места.
Много често се случва децата да не могат да спят през първите учебни дни. Това безсъние е преходно, то е предизвикано от силните емоции, но все пак не бива да се оставя без внимание. Родителите трябва да имат грижата детето да не гледа телевизия или екрана на телефона точно преди да си легне.
За предпочитане е да бъде успокоено с прегръдка, с малко масаж или с прочитане на приказка с хубав край.
Автор: Нели Христова, Facebook
Откъс от книгата ми „Основи на модерното възпитание“
Можете да поръчате цялата книга тук:
shutterstock
