Как и защо да позволяваме на децата да изразяват своите емоции и чувства?

Как и защо да позволяваме на децата да изразяват своите емоции и чувства?

Едно от най-важните неща за правилното психологическо израстване на децата е да ги научим да изразяват своите емоции и чувства.

Между 3 и 6 годишна възраст ,

децата се научават или да изразяват техните емоции и чувства или напротив да ги потискат. Това зависи от нас родителите, тоест от това дали сме позволили и научили детето да ги разпознава и изразява. В този период на развитието си, децата изграждат своето поведение според емоциите и чувствата, които преживяват. Действията и постъпките, които правят са подтикнати от техните емоции и чувства.

Емоциите

създават  реакция която предизвиква дадено психично състояние на тялото, което от своя страна предизвиква определена реакция. Като изненада, страх, тревога, радост, гняв, отвращение, тъга, възторг, вина, ревност, спокойствие, скука, желание…..

Чувствата

са това което нашия мозък мисли към някого или към някаква ситуация. Те са нашите умствени преживявания.  Мозъкът интерпретира емоциите, в зависимост от нашия опит и нагласа. Първо идват емоциите, след което идва чувството, което тези емоции предизвикват в зависимост от индивидуалния характер и история.

Често родителите разделят тези емоции и чувства на негативни и позитивни. Тоест когато едно дете изпитва тъга, страх, гняв, срам…. родителите се опитват да ги коригират казвайки на децата си:

« Не тъжи!»

« Не се страхувай!»

« Не се гневи ! »

И обратно на това,  когато едно дете е радостно, усмихнато, доволно, щастливо, родителите приемат това за нормално, защото те самите са доволни, че детето е в това състояние.

Тоест, тези чувства които са определени като « позитивни » са разрешени.  Докато другите,  «  негативните », често не им се позволяват на децата да ги изпитват и да ги изказват. В такъв случай децата разбират, че тези  « негативни чувства », не могат да ги имат и показват, сякаш са им забранени. Защото самите родителите не приемат детето да изпитва тези « негативни » чувства.

Това разделяне на негативни и позитивни чувства е много неправилно. Всички чувства и емоции са нормални и ние ги притежаваме и изпитваме според различни ситуации в живота. Именно познавайки всички съществуващи чувства и емоции и умението да ги определяме и изказваме, ни помагат по-късно да преодоляваме трудните ситуации в живота.

Как да учим детето да разпознава, приема и изказва своите чувства и емоции?

На мястото на  думите : « Не тъжи!  «Нe  се стрaхувай! » , « Не се гневи! » ,можем да попитаме : « Kакво те кара да се чувстваш тъжен? Какво точно предизвиква този страх в теб?   Какво те разтрои, за да се чувстваш толкова разгневен?

Или : « Разбирам, че си тъжен! Разбирам че си гневен! »,« Разбирам че се страхуваш! »   И да попитаме какво точно в дадената ситуация кара детето да изпитва една или друга емоция и чувство.

Детето само ще каже точно какво чувства. Тоест трябва да зададем правилните въпроси които да помогнат на детето да определи причината за това си състояние, да се изкаже, да сe изрази, за да може да се успокои.

Много често когато има спор между децата в едно семейство и едното дете казва на сестра си или на брат си : « Mразя те », в резултат от детски спор в играта им, то родителите се намесват казвайки : « Tи не може да казваш това на сестра ти . « Та това ти е сестра ! »

Отново тук се казва на детето, че то няма право да има такива чувства, нито ги да изразява.

В този случай може да попитаме детето :  « Kакво те накара да кажеш тези думи, какво чувстваш? » Тоест да дадем възможност на детето да изкаже и изкара гнева си и да обясни какво точно в поведението на другото дете го е накарало да каже тези думи. Само когато детето изкаже своите емоции, само тогава то ще може да се освободи от тях, а не да ги наслагва в себе си.

Друг пример :

Едно дете се прибира в къщи и казва плачейки : «  Гошко ме наби ». Често родителите задават въпроса «  Кой започна пръв? » и започват да се дават наказания. Тоест родителите се превръщат в съдия-изпълнители, а нашата роля е да бъдем осъзнати родители. Тоест да дадем възможност както на едното, така и на другото дете да изрази емоциите и чувствата които е предизвикало това поведение.

Когато едно дете плаче, често не го питаме какво е чувството което го кара да плаче.  В дадения случай, детето може да плаче защото е гневен , или защото е тъжен, че е набит от своя приятел, или защото се срамува, или защото изпитва физическа болка. Тоест причината може да е различна. И само когато се даде възможност на двете деца да изразят емоциите и чувствата които изживяват, само тогава ние като родители можем да реагираме по най-адекватния начин и да научим децата си, че и те могат да реагират без физическо насилие или обиди.

Нека не забравяме, че нашето поведение е модел за нашите деца!

Когато позволяваме на децата да изразяват емоциите си, те по-късно в живота ще могат да устояват себе си,  да изразяват нуждите си, ще могат да приемат и изживяват чувствата си, а не да ги потискат. Освен това така ще се научат не само да се изразяват, но и да могат да различават  преживяванията на другите хора около тях. Така ще се изгради емпатията в тях.

Правилното отношението на родителите към децата е много важно още от най-ранна детска възраст. Когато децата са обичани и се чувстват в безопасност, те придобиват увереност и спокойствие за живота . И когато им даваме възможност да сe изказват и да се освобождават от техните чувства и емоции те израстват едни пълноценни хора, способни да се радват на света, както и да преодоляват с увереност и по-голямa лекота трудните моменти и предизвикателства в живота.

Изкарвайки емоциите и чувствата от себе си, позволява да се освободи място в детските им сърчица, което да се пълни с любов към живота и доверие към света!

Нели Христова