Как се отразява шумът върху детското здраве и развитие

Шумът – невидимият замърсител на нашето ежедневие

Шумът е навсякъде около нас, замисляли ли сме се обаче дали и кога прекаленото излагане на шум може да навреди на нас и децата ни? Оказва се, че шумът е един от най-сериозните замърсители на околната среда. Шумовото замърсяване е различно от всички останали видове замърсявания, които можем да видим или пипнем.

От физична гледна точка шумът представлява звук, състоящ се от тонове, чиито честоти и интензитет имат случаен характер. Повечето възрастни го приемат шума като „фон“, но за детския организъм това натоварване има много по-дълбоки последици.

Шумът въздейства преди всичко върху централната нервна система. Той предизвиква раздразнителност, неприятни усещания, нарушения на съня. Шумовото въздействие води до задръжен процес в кората на мозъка и промяна на условните рефлекси.

Задръжен процес е активна функция на мозъка, при която определени нервни клетки (неврони) потискат или спират предаването на нервни импулси.

Общото нарушаване на дейността на централната нервна система води до понижена умствена работоспособност, намален обем на паметта и възможността за приемане и преработване на информация.  Шумът е силен стресов фактор, който влияе върху различни органи и често надхвърля способностите на организма да се приспособи към него. Това може да доведе до колебания на артериалното налягане, хипертония, сърцебиене, до поява на гастрит и колит. Австрийският учен Грифит е доказал, че шумът в големите градове съкращава живота на хората средно с 8-12 години и е причина за преждевременно остаряване при 30% от градските жители.

 

Ключови категории шум, срещани в градски условия:

• Пътно движение: Двигатели, гуми, клаксони, спиране и скърцане на метал;
• Обществен транспорт: влакове, трамваи, метро, автобуси;
• Строителство: Тежка техника, пробиване, разрушаване на сгради;
• Въздушен трафик: Излитания и кацания и общи полетни траектории;
• Нощен живот и социален шум: Силни тълпи от хора, музика и оживена улична активност.

Нивото на шума се измерва в децибели, а средните нива на шум са:

• Тиха градска зона: 50–60 dB(A);
• Оживена улица или кръстовище: 70–85 dB(A);
• Строителна площадка или метро: 90+ dB(A);

СЗО препоръчва средните нива на шум на открито да се поддържат под 55 dB(A) през деня и 40 dB(A) през нощта, за да се защити общественото здраве.

 

Как шумът влияе на детския мозък и тяло

Децата възприемат звуците по-интензивно, защото нервната им система все още се развива. Когато са изложени на постоянен шум – например близо до натоварен път или в шумна класна стая – мозъкът им остава в състояние на лек стрес, дори когато изглеждат спокойни.

• Повишава се секрецията на кортизол и адреналин – хормоните на стреса.
• Ускорява се пулсът, повишава се кръвното налягане.
• Настъпват промени в качеството на съня и способността за концентрация.

Изследване на СЗО (2018 г.) показва, че дори 40 dB(A) през нощта могат да предизвикат микросъбуждания и нарушаване на REM фазата на съня при деца.

 

Влияние върху ученето и концентрацията

Едно от най-цитираните изследвания – Проучването на летището в Мюнхен (Evans & Hygge, 2002) – открива, че децата, които учат в близост до летище, имат:

• по-ниски резултати при тестове по четене и разбиране,
• забавена памет за думи,
• и по-високи нива на стресов хормон в кръвта.

Подобни резултати са отчетени и от Clark et al. (2013) в списание Environmental Health Perspectives, където шумът от трафика е пряко свързан с намалена когнитивна ефективност при ученици на възраст 7–10 години.

Дори умерен фон от 55–60 dB(A) (еквивалентен на оживена улица) по време на учене намалява концентрацията и скоростта на запомняне с над 20% при децата, показват резултати от изследване на American Academy of Pediatrics (2020).

 

Нарушения в съня и поведението

Децата, които живеят в шумни райони, спят по-малко и се будят по-често. Това се отразява върху:

• тяхната емоционална стабилност (повече раздразнителност и тревожност),
• имунната система (повече настинки и умора),
• и дори върху апетита и теглото – поради хронично повишен кортизол.

Изследване в Pediatric Research (2021) показва, че деца, изложени на постоянен шум над 65 dB(A), имат по-чести случаи на тревожни разстройства и по-ниско качество на съня.

 

Как влияе силната музика

Слушането на музика през слушалки или посещаването на шумни събития може да бъде приятно, но когато нивото надвиши 85 dB(A) (около звука на натоварена улица), това вече крие риск от увреждане на слуха. Над 75 dB(A) музиката вече действа върху организма като шумов дразнител и вместо да отморява или стимулира – вреди.

При редовно излагане над 100 dB(A) (типичен звук в клубове или концерти) увреждането може да стане необратимо.

СЗО препоръчва ограничаване на слушането със слушалки до 60 минути дневно при 60% от максималната сила и използване на слушалки, които позволяват по-нисък обем без загуба на качество.

 

Дългосрочни последици

Продължителното излагане на шум в детска възраст може да доведе до:

• забавяне в развитието на езика и речта,
• проблеми с концентрацията и ученето,
• по-висок риск от хипертония и сърдечни проблеми в зряла възраст,
• повишен риск от тревожност и депресия.

Тези ефекти се натрупват бавно, което ги прави особено коварни — често родителите не осъзнават колко шумна е средата у дома или в училище.

 

Как да предпазим децата от шумово замърсяване

• Създайте тиха зона у дома – особено за сън и учене.
  Използвайте завеси, килими, текстил и книги по стените за поглъщане на звука.
• Избягвайте игри и устройства със силен звук – настройте нивата на безопасен обем.
• Проверете училищната среда – класните стаи до улици или строежи могат да се нуждаят от шумоизолация.
• Планирайте време в природата – дори 30 минути в парк намаляват нивата на стрес и възстановяват вниманието при децата.

 

Шумът не просто „дразни“ – той формира начина, по който детето расте, учи и се чувства.

Вниманието към акустичната среда е част от холистичната грижа за детето – наред с храненето, движението и съня.

Тишината е не лукс, а необходимост за здравословно развитие.