Какво означава „да оставяме децата сами“

„Мъдростта на родителя се проявява в това, че позволява на детето си да върви по своя път”

Юлия Гипендейтер

И това започва от най-дребното: да оставяме на детето възможността да се усамотява и да уважаваме правото му на „тайни”. Защото не всичко в неговия живот и в неговия вътрешен свят родителите трябва да контролират. Понякога е по-добре, напротив, да не знаят твърде много подробности.

За детето са изключително важни минутите на безмълвно съсредоточаване, когато то е насаме със себе си: лежи вечер в леглото си, крие се на някое тайно място, прекарва време навън и разглежда листо, камъче, облаците.

Очевидно е (и тук отново ще спомена автобиографичните разкази), че детските хрумвания, открития, осъзнаването на собственото им предназначение често се случват, когато децата са оставени на спокойствие. Нещо повече: колкото по-свидна е за детето темата на увлечението му, толкова повече то се стреми да го крие.

Тук имаме две противоположни изживявания: детето търси нашето внимание – и същевременно иска да се предпази от нахлуване в неговия свят. То пази това, което му е скъпо, то иска то да бъде сигурно, че грубо докосване, равнодушие или неразбиране няма да разруши вълшебството, което усеща в себе си. И същевременно, пак ще повторя:

! ЗА ДЕТЕТО Е МНОГО ВАЖНО ДА СПОДЕЛИ С НАС ОНОВА, НА КОЕТО ДЪРЖИ !

Из „За родители: въпроси и отговори”. Гипенрейтер Ю, Б., ИК „Колибри”, София, 2015.