Преди да реагирате на непослушното дете, е важно да разберете кое го поражда: умора, обида, яд, гняв или превъзбуда. Трябва да вникнете в състоянието на детето и едва тогава да продължите с настояванията си  – или, напротив, да спрете с „превъзпитанието”.

Безценна роля в общуването с детето играе техниката на активното изслушване. Ето как може да изглежда тя в случая.

Малкото дете заявява:

• Не искам да си лягам!

Майката може би ще започне да настоява, детето да се инати и накрая майката ще се оплаче на таткото:

• Не ме слуша!

Таткото се сърди, заповядва със строг глас. Конфликтът става неизбежен.

А как да не го допуснем? Дайте си сметка, че за детето да прекъсне играта и да отиде да спи е досадно. Кажете:

• Играта ти е много интересна и не искаш да я спреш!

Детето най-вероятно ще каже „да”.

• Искаш още да си поиграеш (да погледаш, да рисуваш, да сглобяваш).

И пак „да”.

• Искаш ли в креватчето да ти е интересно!
• Даааа.
• Отиваме сега да се измием, да видим какво става в твоето креватче и ще ти разкажа много интересна приказка!

Това е „съчувстващ” разговор. По време на който трябва да чуете от детето отговора „да” не един, а два три пъти. Това ще означава, че ще постигнете контакт. Детето е разбрало, че вие сте наясно с неговото настроение, неговите желания и нежелания. В такива случаи децата стават по-отзивчиви. Не се сърдете, не се карайте – може би донякъде сте го залисали. И сте предотвратили конфликта.

Из „За родители: въпроси и отговори”. Гипенрейтер Ю, Б., ИК „Колибри”, София, 2015.