От къде идват капризите?
Споделете тази статия
Преди да реагирате на непослушното дете, е важно да разберете кое го поражда: умора, обида, яд, гняв или превъзбуда. Трябва да вникнете в състоянието на детето и едва тогава да продължите с настояванията си – или, напротив, да спрете с „превъзпитанието”.
Безценна роля в общуването с детето играе техниката на активното изслушване. Ето как може да изглежда тя в случая.
Малкото дете заявява:
- Не искам да си лягам!
Майката може би ще започне да настоява, детето да се инати и накрая майката ще се оплаче на таткото:
- Не ме слуша!
Таткото се сърди, заповядва със строг глас. Конфликтът става неизбежен.
А как да не го допуснем? Дайте си сметка, че за детето да прекъсне играта и да отиде да спи е досадно. Кажете:
- Играта ти е много интересна и не искаш да я спреш!
Детето най-вероятно ще каже „да”.
- Искаш още да си поиграеш (да погледаш, да рисуваш, да сглобяваш).
И пак „да”.
- Искаш ли в креватчето да ти е интересно!
- Даааа.
- Отиваме сега да се измием, да видим какво става в твоето креватче и ще ти разкажа много интересна приказка!
Това е „съчувстващ” разговор. По време на който трябва да чуете от детето отговора „да” не един, а два три пъти. Това ще означава, че ще постигнете контакт. Детето е разбрало, че вие сте наясно с неговото настроение, неговите желания и нежелания. В такива случаи децата стават по-отзивчиви. Не се сърдете, не се карайте – може би донякъде сте го залисали. И сте предотвратили конфликта.
Из „За родители: въпроси и отговори”. Гипенрейтер Ю, Б., ИК „Колибри”, София, 2015.
Ако тази статия ви е харесала, споделете я:
Свързани статии































