Методът Монтесори

„Истинската роля на образованието
е да помогне на живота. То е външна
помощ за детската душа в напредъка
към нейната еволюция“

Мария Монтесори

Монтесори педагогиката е образователен метод и система, създадена и развита от д-р Мария Монтесори (1870 – 1952) в края на 19 в. и началото на 20 в. Като лекар, антрополог и педагог, тя изучава децата от всички раси, културно и социално-икономическо положение повече от петдесет години. Нейното интензивно, научно-базирано наблюдение над човешкото същество, от раждането до зрялостта, ѝ позволява да извлече фундамента от философски, психологически и педагогически принципи. Те, заедно с широка гама от автодидактически материали, са известни като Монтесори метод на обучение.

Д-р Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в Анкона, Италия. През 1896 г. тя става първата жена в Италия, която получава докторска степен по медицина. Скоро след началото на медицинската си кариера, д-р Монтесори се включва и в движението в Защита на правата на жените. Тя става известна с високите нива на своята компетентност при лечение на пациенти, но също така и с уважението, което показва към пациенти от всички социални прослойки.

Умственият дефицит е по-скоро педагогически, отколкото медицински проблем

През 1897 г. д-р Монтесори се присъединява към изследователска програма в психиатричната клиника на Университета в Рим като доброволец. Работата инициира у нея дълбок интерес към нуждите на децата със затруднения в ученето. По-специално към работата на Жан Марк Итар и Едуард Сегуин, които споделят нейното виждане, че „умственият дефицит е по-скоро педагогически, отколкото медицински проблем” и че „със специални образователни средства умственото състояние на тези деца с нарушения в развитието би могло да бъде значително подобрено”.

Постепенно д-р Монтесори се убеждава, че ако подобни средства се приложат към деца без проблеми в развитието, то и у тях това би довело до умствено пробуждане и благоприятни изменения.

През 1901 г. Мария Монтесори започва собствените си изследвания в образователната философия и антропология, води лекции и обучения на студенти.

В книгата си “Education and Peace” (Образование и мир) д-р Монтесори описва създаването на този образователен подход със следните думи:

“Темата тази вечер “Моят метод” е една тема, която аз се чувствам неудобно да обсъждам. Дори бих казала (въпреки че слушателите може и да не ми повярват), че намирам тази тема за най-трудното нещо, върху което може да се изнася публична лекция поради причината, че аз не съм развила метод на обучение.

В интерес на истината винаги се чувствам така, когато се опитваме да обсъждаме детската психология, тъй като психологията на детето, животът на неговата душа е това, което постепенно продиктува системата, която може да се нарече и педагогика, и метод на обучение. Всички други методи на обучение са взимали работата на определени възрастни хора за отправна точка и са се стремили да образоват или учат детето според програмите, продиктувани от възрастните. От своя страна аз вярвам, че самото Дете трябва да е отправната точка на образованието си – не детето, за което обикновено мислят хората, а по-скоро неговата съкровена душа, видяна от перспектива, която е била безпрецедентна преди появата на т.н. Монтесори метод.”

Първият курс за обучение на 100 студенти е организиран през 1909 г., а година по‐късно е публикувана и книгата „Il Metodo della Pedagogia Scientifica Applicato All’Educazione Infantile Nelle Case Dei Bambini (The Method of Scientific Pedagogy Applied to the Education of Children in the Children’s Houses)” ) – първата книга на д‐р Монтесори. В нея тя казва, че образованието трябва да се развива според изследване и изучаване на това, от което се нуждаят децата, а не според това, от което възрастните мислят, че имат нужда децата и че:

“Образованието не трябва вече да бъде само придатък на знание, а трябва да поеме по нов път, търсейки проявлението на човешките възможности.”

Последващите години са период на огромно развитие на Монтесори метода. Монтесори общности, обучителни програми и училища се появяват по целия свят.

Пътувания за лекции и изнасяне на публични речи ангажират д-р Монтесори в Америка, но също така и във Великобритания и в цяла Европа.

Във времето на възхода на фашизма в Европа, Монтесори училищата са затворени от нацистите, а книгите и изображенията са били изгорени. През 1939 г. Мария Монтесори и синът ѝ, Марио, се преместват в Индия, за изнасяне на лекции, като първоначално възнамеряват да пътуват само за три месеца, но пътуването им е продължило седем години.

В Индия Мария Монтесори обучава над хиляда индийски учители. Връщайки се към Европа, през 1947 г. тя се обръща към ЮНЕСКО с темата за “Образование и Мир” и получава номинация за Нобелова награда за мир през 1949 г. Мария Монтесори умира на 6 май 1952 г., в компанията на сина си Марио, на когото тя завещава наследството от работата си.

Понастоящем Монтесори образователната система се използва в над 22 000 Монтесори училища в 110 страни по света. Всички образователни Монтесори институции извършват дейността си като независими организации – Монтесори не е франчайз или защитена търговска марка.

Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018

Вижте още статии тук