Мирослава Маринова: моята стратегия по отношение на храненето като родител

Снимка: Личен архив

Като родител се старая да запознавам детето си с храната от природата от най-ранна възраст.

Първите му храни на 6-месечна възраст бяха зеленчуци на пара и меки, сочни сурови плодове. За него и тогава и до ден днешен е удоволствие и приключение.  Изучава естествения вкус, мирис, форма, цвят и текстура на храната в естествения й вид. Запознавам го с отглеждането на храната в градина и го насърчавам да се грижи за растенията. Да откъсва сам и опитва плодовете и ядките им на място, когато има възможност. По този начин не само израства информиран, но и осъзнава връзката ни с природата и нашето място в нея. Никога не бих лъгала или заблуждавала детето си за действителната самоличност на нещата и храната не прави изключение.

Най Важната ми роля като родител е :

Да възпитавам детето си чрез собствения си пример. Ако се опитвам да го убедя да се храни с едно, докато аз се храня с друго, не бих имала успех задълго. В дома ни няма храна или напитки неподходящи за детето ни. Храним се навън сравнително рядко и изборът ни отново е съобразен с него.

Това, което е вредно за детето, в повечето случаи е вредно и за възрастните така или иначе, и ние отдавна сме го изключили от менюто си. В редките ситуации когато детето ми поиска храна, която аз не намирам за подходяща, и не успея да го разубедя чрез обяснения, го оставям да я опитва свободно, за да не развие подсъзнателен стремеж към “забранения плод”. Поради същата причина не използвам определени храни, като например сладките, като награда, и не се опитвам да го прилъгвам, за да се храни. Показвайки доверие и уважение към неговия избор, го уча да поеме сам отговорността да се вслушва в тялото си и да осъзнава своите истински нужди.

Автор: Мирослава Маринова, холистичен здравен консултант