От Къде Идват Капризите

Преди да реагирате на капризите на непослушното дете, е важно да разберете кое поражда това поведение:  умора, обида, яд, гняв или превъзбуда.

Трябва да вникнете в състоянието на детето и едва тогава да продължите с настояванията си или напротив, да спрете с „превъзпитанието”.

Безценна роля в общуването с детето играе техниката на активното изслушване. Ето как може да изглежда тя в случая.

Малкото дете заявява:

  • Не искам да си лягам!

Майката може би ще започне да настоява, а детето да се инати и накрая майката ще се оплаче на таткото:

  • Не ме слуша!

Таткото се сърди, заповядва със строг глас. Конфликтът става неизбежен.

А как да не го допуснем?

Дайте си сметка, че за детето да прекъсне играта и да отиде да спи е досадно. Кажете:

  • Играта ти е много интересна и не искаш да я спреш?

Детето най-вероятно ще каже „ Да!”.

  • Искаш още да си поиграеш (да погледаш, да рисуваш, да сглобяваш)?

И пак „ Да!”.

  • Искаш ли в креватчето да ти е интересно?

„Даааа!“

  • Отиваме сега да се измием, да видим какво става в твоето креватче и ще ти разкажа много интересна приказка.

Това е „съчувстващ” разговор. По време на който трябва да чуете от детето отговора „Да” не един, а два-три пъти. Това ще означава, че ще постигнете контакт. Детето е разбрало, че вие сте наясно с неговото настроение, неговите желания и нежелания. В такива случаи децата стават по-отзивчиви.

Не се сърдете, не се карайте – може би донякъде сте го залисали. И сте предотвратили конфликта.

Из „За родители: въпроси и отговори”. Гипенрейтер Ю, Б., ИК „Колибри”, София, 2015.
Вижте още една интересна темата тук