Цветелина Зидарова, психолог: Първи клас – това е преходът към самостоятелност и социализация
Цветелина Зидарова е магистър психолог, специалност „семейно консултиране“. Темата ни днес е „Първи клас – това е преходът към самостоятелност и социализация.“
Г-жо Зидарова, Вие сте психолог. Предстои тръгване на детска градина и училище, как трябва да бъдат подготвени децата в психо-емоционален план, така че стресът да бъде минимален?
И в двата случая говорим за преход. В първия случай е преход от семейната среда към детската градина, във втория – от детската градина в училищна среда. Това, което най-много се отразява е различието. Новата среда е предизвикателство, тя е пълна с неизвестности, които плашат, провокират различни, непознати чувства и емоции, изпитва стратегиите, с които разполагаме за справяне и т.н.
Дори и ние възрастните се плашим от промените, от новостите, от неизвестното. Това, което правим, е да се запознаем с колкото може повече детайли за онова, което ни чака.
Колко време трае адаптационния период и може ли родителите пристъпят към него по-рано?
При всяко дете периодът за адаптация може да е с различна продължителност. От значение са уменията, които детето притежава и които ще му се налага да използва в новата среда. Колко голяма част от ежедневието ще се промени? Как?
И в двата прехода, ключова роля играе нивото на самостоятелност на детето, особено за учениците. Много родители подготвят детето си за първи клас с уроци, с упражнения по четене и писане. Но първа група в детската градина, първи клас, това са преходите към самостоятелност, социализация, изграждането на елементарни навици, като ходене до тоалетна – в градината се налага да си сам, без мама. А в училище да ходиш сам по коридор, да се справяш без наблюдение на учител.
От първа до четвърта група, както и от първи до четвърти клас, основните задачи пред децата са:
изграждане на умения да общуват, да се отстояват, да споделят, да овладяват емоциите си и да разбират тези на другите; да изграждат умения да учат, да се справят с тялото си и неговите нужди; да планират деня си (особено за ученикa в първи клас).
За кого е по-трудна адаптацията, когато вкъщи има първокласник – за родителите или за самото дете?
Зависи как семейството се справя с промените – единно или самостоятелно. Ако родителите спестяват много от детайлите за процесите, за да не „травмират” детето, тогава е по-трудно за родителите в началото, а след това и за неподготвеното дете.
Като цяло всяка промяна изисква напасване, което често е съпътствано с дискомфорт!
Цялото семейство се пренастройва. Кой ще води и прибира детето? Кой ще му помага да учи? Как ще се храни? До сега в градината или вкъщи е било различно. В зависимост от способността на семейството да е гъвкаво и да се напасва към промените, зависи и това колко ще бъде труден процесът на адаптация.
Какво бихте посъветвали родителите преди началото на учебната година?
Да са гъвкави. Да насърчават самостоятелността на децата си. Да са търпеливи към техните съпротиви да се впишат ЩАСТЛИВИ в новата среда. Родителите много искаме децата да минат щастливи по този път. Хем да правят каквото трябва, но и да им харесва. Понякога не се получава така, в повечето случаи. Да дадат време на децата си да преживеят различни емоции на новото място и да говорят за тях. Да не се отчайват, ако срещат трудности, а да търсят решения и съвет.
Промяната е много градивна. Понякога трудна, но тя отваря много нови хоризонти. А в дългосрочен план тези преходи подготвят детето и за живота им след това – нова работа, нов дом, нов партньор.
dete- qde- salata -imunitet
shutterstock
