Проектно-базирано учене

Dohn_Dui

Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018

„В образованието е важно качеството и израстването на мисловния процес, а не механичното производство на верни отговори, представяно като знание“

Джон Дюи

За „баща“ на проектно-базираното учене (ПБУ) се смята Джон Дюи (1859-1952), американски философ, образователен и социален реформатор, смятан за основател на философията на прагматизма и функционалната психология. Но доколкото „ученето чрез правене“ (което е най-лесният начин да кажем какво представлява проектно-базираното учене) е нещо естествено и интуитивно, защото ние като хора го правим по принцип, е трудно да сложим началната точка на възникването на този начин на учене.

Още в древността в лицето на Аристотел и Конфуций можем да намерим ранните проповедници на идеята за учете чрез правене. Сократ пък дава насоки как можем да учим като задаваме въпроси, изследваме, мислим критично.

В по-модерни времена има няколко вълни на развитие и разпространение на ПБУ. През периода 1590-1765 г. започва прилагането на проектния тип работа в архитектур- ните училища в Европа (и по-конкретно в Италия). През 1765-1880 г. проектното учене се институционализира като често използван преподавателски метод. В метода се инкорпорира научното знание и методът става важна част от програмата на инженерните училища в САЩ. До 1915 г. проектната работа навлиза сериозно в държавните училища в Америка, в които се преподават специфично професионални умения. В периода 1915-1965 г. методът има нова вълна на развитие в Европа. През 60-те и 70-те на 20 в. губи от своята популярност в Щатите, но през 80-те отново набира сила в онези части на САЩ, където стандартизираното тестване не е задължително. Като цяло от 1965 г. до днес се случва едно преоткриване на идеята за проектното учене и се наблюдава трета вълна на неговото разпространение по света. Като това се случва с пълна сила последните 20-ина години.

През 1896 г. Дюи основава училище-лаборатория към Чикагския университет. Това училище става извор на вдъхновение за много други училища и отправна точка за развитие на прогресивното образование. Година по-късно Дюи изда- ва книгата „Моето педагогическо кредо“ („My Pedagogical Creed“, 1897), в която описва концепцията за „ученето чрез правене“.

Жан Пиаже (1896-1980), който се занимава с психология на развитието на детето, помага в развитието на идеята и разбирането на това как учим от собствения си опит. Неговите прозрения слагат основата на конструктивисткия подход към образованието, според когото учениците развиват своето знание като задават въпроси, изследват, общуват с другите и рефлектират върху своите преживявания.

Един от студентите на Дюи и по-късно негов колега – Уилям Килпатрик (1871-1965), обобщава най-важните аспекти на ПБУ в академичен труд, публикуван през 1918 г. Според него най-важното прозрение в образователната философия на Дюи е, че собствения опит и интересите на децата са факторите, които стоят в основата на обучителния процес. Килпатрик споделя, че Дюи е виждал ползите от ПБУ в две основни посоки – от една страна проектите са източници на учене, а от друга самите знания могат да влязат в употреба.

„Ако днес учим децата си по начина, по който сме ги учили вчера, ние ограбваме бъдещето им.“

Джон Дюи

През времето, в което се развива, ученето чрез проектна работа се е основавало на различни обучителни модели. Днес съществуват различни вариации на проектно-базирано учене. Независимо от различията, проектно-базираното учене е педагогика, фокусирана върху ученика, която помага на учениците да придобият по-задълбочено знание чрез активно изследване на реални, практически предизвикателства и проблеми.

Трудно е да се каже точно колко са училищата по света, в които се учи изцяло на принципа на проектното учене. В САЩ има около 3000 такива. Това, което прави лесно разпространението на метода е, че може да се прилага във всяка класна стая, във всякакъв тип училище.

В центъра на проектно-базираното учене се поставят личният опит и личният интерес. Ако не ги уважим и не дадем възможност на едно дете да учи през тях и не предоставим възможността за рефлексия върху преживяното, не бихме могли да говорим за истинско учене.

Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018

Свързани статии

dete-uchi
deca-uchat
dete-gradinaShutterstock
deca-tichatShutterstock
deca-igraShutterstock
deca-zemiaPixabay
deca-proektShutterstock
dete-tsviatShutterstock