Разводът, родителското отчуждаване и детето

deca-razvod

Източник: Pixabay

Приключвам с брака си! Искам да започна отначало, да си гледам детето и да сме щастливи аз и моят син. Аз мога да му дам всичко, от което има нужда. Искам да ми кажете как мога да накарам детето да не слуша какво говори баща му за мен. Те се виждат два пъти месечно и всеки път, когато ми го върне, синът ми е различен. Бившият ми мъж не си познава детето, не знае от какво има нужда, аз знам…“

К., 38 г.

С тези думи започва консултацията ми с жена на 38 години, преминаваща през изключително труден развод с 5-годишен син, който докато тече разводът, се превръща в буфер между двамата си родители. Връзката им е приключила много отдавна, двамата обаче правят опити да живеят заедно заради малкия си син, инвестират в общ бизнес, докато малко по-малко и двамата не започват да търсят други извънбрачни партньори за себе си. „Останахме заедно в името на детето“, се оказва решение, което води до ожесточени битки в съда за подялба на имущество, доказване на вина, разделяне на собственост и… разделяне на едно 5-годишно дете.

Националният Статистически Институт казва, че за България „Броят на разводите през 2018 г. е 2 340, или със 127 повече спрямо 2017 г.“ Казва още, че „делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ е 65.8%, следват причините „несходство в характерите“ (28.7%) и „фактическа раздяла“ (4.7%)“. Трудно обаче можем да търсим статистика по отношение на ефектите и последствията, които тези разводи имат върху детето в семейството. Основният психологически факт, който често пропускаме тук е:

„През развода минава всеки един член от семейството, без значение на колко години е…“

Практиката ми на семеен терапевт показва, че в своята емоционалност, ангажираност и желание да излезем възможно най-незасегнати от брака, често забравяме децата с оправдания, които звучат така: „Много са малки и нищо не разбират“, „Сега е много трудно, след като мине разводът ще говоря с децата“, „Той/Тя така и така не беше много ангажиран/а с отглеждането на детето ни, така че то въобще няма да забележи отсъствието му/й…“, „Детето ми няма нужда от друг родител, аз съм достатъчен/а“ и най-любопитното за мен, което чух от 44-годишен мъж, чиято жена подава молба за развод: „Тя реши да си тръгне от мен, значи си тръгва и от детето ни. Като не иска да вижда мен, няма да вижда и него…“. Трета година тази двойка се бори за родителски права, а детето вече има цял списък с психосоматични последици и все още не знае, че родителите му се развеждат…

Остават въпросите: „Кое е по-добре – да правя всичко възможно да запазя брака си или да сложа край ако усетя, че човекът до мен не е за мен?“ и „Трябва ли въобще да занимаваме децата с проблемите на възрастните?“

Преди около 20 години психиатърът Ричард Гарднър започва да говори за т.нар. родителско отчуждаване. Той го дефинира като нарушение, което възниква предимно при спорове за родителски права. Характеризира се с действията на единия родител, които целят да унижат другия в очите на общото дете. Резултатът е комбинацията от „промиване“ на мозъка на детето до втълпяване на принос и вина у детето за поведението на другия родител.

В резултат, мнението и усещанията на детето по отношение на отчуждения родител са изключително негативни и стигат дори до демонизиране на неговата роля и фигура. То не иска да има контакти с него, отхвърля го, използва обиди по отношение на неговата роля до момент, в който може да се стигне дори до желание за „изтриване“ на втория родител от живота му. В крайни случаи отчуждаващият родител принуждава детето да възприеме новия интимен партньор като майка или баща.

В един момент родителят, който притежава родителските права се превръща в доминантен, защото „разполага“ с най-силното „оръжие“, а именно общото дете и най-често го използва, за да накаже бившия си партньор.

Въпреки че родителското отчуждаване се среща много по-често, отколкото можем да предположим, последствията върху детето често се неглижират. Те звучат така:

  • Всяко дете има фундаментална нужда от топла и любяща връзка с двамата си биологични родители. Насилственото лишаване от това се преживява от децата като емоционална травма, която има сериозни последици при израстването и създаването на интимни контакти впоследствие;
  • От психологическа гледна точка детето, което е подложено на принудителна раздяла с един от родителите преживява момента като пост-травматичен стрес;
  • Омразата не е естествена емоция за децата, тя трябва да се „заучи и преподаде“ от някой друг. Докъм 8-годишна възраст децата не притежават критично мислене, те са когнитивно незрели и емоционално податливи на внушения. Все повече изследвания сочат, че отчуждените деца са не по-малки жертви от децата, жертви на насилие или отвличане. Характерното за тях е развиването на т.нар стокхолмски синдром, идентификацията с насилника и приемане на това поведение в интимните отношения на по-късен етап;
  • Емоционалните последствия за детето в родителски конфликт започват от поведенчески проблеми, депресия, регрес в развитието и могат да стигнат до развитие на сериозни психосоматични симптоми, които да влошат здравето му.

През 2018 г. на национална конференция на тема “Правата и интересите на детето при родителски конфликти и родителско отчуждение”, която се проведе под патронажа на националния омбудсман Мая Манолова, стана ясно, че в България има близо 17 000 деца в риск, заради въвличането им в конфликт между родителите. Въпреки че не съществува като диагноза, синдромът на родителското отчуждаване или българския му вариант „деца в родителски конфликт“, е форма на домашно насилие и би следвало да се разглежда като такова, за да може да се избегне моментът, в който детето се превръща в инструмент в битката между възрастните. Превенция за всичко това би била медиацията преди развод, както и консултация с психотерапевт, където може да се постигне успешен и безболезнен край на една приключила връзка и ясно да се покаже, че лошият партньор не е задължително лош родител.

Източник: http://www.analysingminds.com/

Свързани статии

derehi-na-bebe
dete-zdrave
dete-risuva
Първи клас - това е предохът към самостоятелност и социализация
kniga-lulka
dete-sviriPixabay
dete-slusha
Върнете детството на децата си