Сугестопедия
„Организираното, психологически оркестрирано и хармонизирано с личността оползотворяване на съзнавано-парасъзнаваните стимули. То може да разкрие всестранните резерви на личността, включително и да стимулира нейните креативни сили“
проф. д-р Георги Лозанов
Сугестопедия, или още Резервопедия/ Десугестивно обучение, е методика, система на обучение, доказана в множество експерименти, изследвания и най-вече чрез добрите резултати в продължение на десетилетия. Още през 1978 г. методиката е призната от ЮНЕСКО за най-добра в света, с призив да бъдат обучени максимално бързо преподаватели по всички предмети в целия свят.
Тази методика работи с ученика като цялостно човешко същество. Под внимание се взимат не само възможностите на мозъка да учи по-ефективно, но и емоциите, психиката, физиологията. Aкцентът е върху здравната полза от обучението, както и развитие на личностни качества, емоционалната и социална интелигентност. Работи се на нивото на резервите на индивида с цел използване на пълния потенциал на паметта и реализиране на личността.Когато любовта и свободата се залагат като закони в обучението, отношението между всички участници в процеса се променя. Общуването става смислено и води до високи резултати.
Чрез сугестопедичната методика:
- материалът се научава теоретично и практически по-леко и бързо;
- критичната мисъл се развива, подобрява се работата в екип;
- отношението към предмета става положително;
- отношението към училището може да се промени изцяло – да се посещава с желание, а не по задължение;
- развива се усет към естетиката, към нуждите на душата;
- има по-дълбоко разбиране за собствените психофизични процеси;
- развива се естествена позитивна нагласа към ученето, което не приключва със завършването на училище и университет;
- развива се естествена позитивна нагласа към живота;
- развива се вяра в собствените възможности и в развитието на по-добри обществени отношения и начин на живот.
История на Сугестопедията
Създателят на метода Сугестопедия е проф. д-р Георги Лозанов (1926 г.-2012 г.). Той е български учен, психиатър, психотерапевт, физиолог на мозъка и педагог. Възпитаник на Медицинския университет в София през 1952 г. Той има интензивна практика като психиатър, обучава лекари по психотерапия и едновременно с това извършва изследвания върху функциите на мозъка.
Убеден в наличието на огромни по обем и качество неоползотворени функции на човешкия мозък, проф. д-р Лозанов започва да търси варианти за създаване на различни комуникативни методики за оползотворяването им. С държавна подкрепа създава и ръководи 20 години Научно-изследователски институт по Сугестология, разполагайки с най-съвременната техника към момента.
Създава и ръководи 10 години Научен център (факултет) по Сугестология и развитие на личността към Софийския университет. Създава и ръководи 6 години Научен институт за изследване на ученето в Австрия, след което, посредством международна асоциация, ръководи десетки институти и школи на пет континента.
Сугестопедията се появява като експериментален клон на Сугестологията, наука, изследваща човешката личност в нейното богато разнообразие и взаимовръзки със средата, която обръща внимание предимно на онези психически реакции, които минават незабелязано, недостатъчно осъзнато или напълно неосъзнато за личността.
Интересувайки се от нехипнотичното и неклинично сугестивно влияние, от самата житейска комуникативна сугестия, д-р Лозанов търси директен път за активиране на значителните резервни възможности на личността.
Приложение на метода
През 1955 г. д-р Лозанов отбелязва първия ярък пример за свръхзапаметяване чрез комуникативна сугестия в нормално будно съзнание. Следват редица експерименти и изследвания върху видовете сугестия и се установява, че по-добрите резултати в обучението се дължат точно на доминиращата десугестивна съставка, или нормалната ежедневна комуникация.
Както в работата на лекаря, така и в тази на преподавателя, е важно сугестията да не придобива манипулативен характер.
Затова са от значение личността на лекаря, неговата нагласа на безрезервна любов към човека като цяло, пълната вътрешна свобода на пациента, познания за възможностите на парасъзнанието и спазването на златната пропорция в комуникацията.
През 60-те години на 20-ти век д-р Лозанов започва да прави опити за повишаване на запаметяването, чрез създаване на приятна сугестивна атмосфера. Първият сугестопедичен курс се организира през есента на 1964 г. и предизвиква фурор с добрите си резултати. Научноизследователската и експерименталната дейност се разширяват и се създават многобройни материали, пишат се много учебници.
През 1965 г. д-р Лозанов предизвиква световната научна мисъл, създава повод за интерпретации и се превръща в класик с опита, който прави за запаметяване на 1000 френски думи за един ден.
Опитът успешно доказва, че е възможна хипермнезия, или свръхприпомняне, което е свидетелство за съществуването на резервите на мозъка.
Изводът е, че най-добрият начин за достигане до тях е неклинична, непрограмираща, неманипулативна сугестия, при ежедневна среда, пълно осъзнаване на психологическия процес и свобода да се решава в комбинация с творчески варианти.
Тук става въпрос не само за ново качество на паметта, но и за креативността и за цялостното развитие на личността. След този успех са създадени условия за понататъшна изследователска работа и на 6 октомври 1966 г. е основан първият Научноизследователски център по сугестология. Д-р Лозанов описва методиката си в своята монография, „Сугестология“, 1971, София.
Внедряване на класическото изкуство в Сугестопедията
По това време в института се появява проф. д-р Евелина Гатева, оперна певица, лингвист и музикален педагог. Тя започва своите изследвания за внедряване на класическото изкуство в Сугестопедията. Това е човекът, който вплита класическото изкуство и приказността в учебния процес.
Тя създава множество дидактични текстове на песни и мелодии за усвояване на граматиката при чуждоезиковото обучение, както и опери по математика. Също така методиката се обогатява с внимателно подбрани и изследвани класически произведения за концертните сеанси.
В този период се провеждат изследователски програми в седемнадесет експериментални държавни училища в България и три в Австрия, където методът е приложен по всички учебни предмети с голям успех.
Резултатите на края на учебната година показват, че без домашни работи и без да учат в събота, за разлика от контролните класове, за 3 пъти по-малко време, експерименталните класове са покрили почти двойно повече учебен материал.
Докладът на ЮНЕСКО
В периода 11 – 16 декември 1978 г. ЮНЕСКО организира експертна работна група (19 експерта от различни държави), която да проучи сугестологията и сугестопедията на място. В окончателния доклад на ЮНЕСКО са дадени препоръки за съдаване на асоциация, център за подготовка на преподаватели, да се създаде група от изследователи и преподаватели, които да създават материали и да се продължи развитието на методиката.
В следващите години се преминава от „артистично-глобална сугестопедия“ към „десугестивна педагогика“ и резервопедия, където се създават условия за спонтанно, активно, интегративно депрограмиране, което освобождава потенциалните възможности на мозъка и ума.
Последният вариант на методиката е описан в трудовете: „Сугестопедия – Десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви“, София, 2005 и в „Suggestopedia/Reservopedia Theory and practice of the liberating-stimulating pedagogy on the level of the hidden reserves of the human mind“, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 2009, където д-р Лозанов извежда и седемте основополагащи закони на Сугестопедията.
Към днешна дата на територията на България действат множество езикови центрове, както и три частни среднообразователни училища, в които се прилага сугестопедичната методика – „Артис“ и „Рьорих“ в София и „Малкият принц“ във Варна. В най-големите градове има поне два големи езикови центъра и, специално за София, 6 или 7 по-малки. Езикови центрове има и в няколко по-малки града, като за градовете без достъп до сугестопедично обучение се организират изнесени курсове.
В Европа Сугестопедията се практикува от много години, под една или друга форма, почти във всяка държава, като най-развита е дейността във Швеция и Норвегия, Русия, както и в Англия и Испания. В световен план Сугестопедията присъства от десетилетия и в държави като Япония, Южна Африка и САЩ.
Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018
Вижте още по темата за образованието тук