Тайната на успеха на Япония е в начина, по който те отглеждат децата си

Тайната на успеха на Япония е в начина, по който те отглеждат децата си. Има си име – „икудзи“ и не е просто педагогика, а цяла философия, датираща от времето на самураите.

Ето и няколко от „тайните“ заложени в тази система:

• Взаимопомощ, вместо индивидуализъм.
• Всички деца са добре дошли.
• Единство на майката с детето.
• Винаги заедно.
• Бащата също участва в образованието.
• Детето се учи да прави нещата като родителите и дори по добре от тях.
• Образование насочено към развиване на самоконтрол.
• Основна задача е не да образоват децата, а да ги възпитат.

ВЗАИМОПОМОЩ, ВМЕСТО ИНДИВИДУАЛИЗЪМ

В основата на икудзи стои споделянето между хората, сътрудничеството, взаимопомощта. В противовес на нея е западната (и българската) педагогическа система, в която се набляга на индивидуалността и разчитане на своите собствени способности.

ВСИЧКИ ДЕЦА СА ДОБРЕ ДОШЛИ

На практика всички деца са желани. Това се получава, защото в Япония една майка може да бъде просто майка и това и отрежда достойно място в обществото. А за бащата е голямо нещастие, ако няма наследник. В японското семейство детето не е просто нещо планирано по разписание, а дългоочаквано чудо.

ЕДИНСТВО НА МАЙКАТА С ДЕТЕТО

В Япония майките се наричат с думата „анае“. Това може да се преведе, като „поглезя“, „защитавам“. С възпитанието се занимават именно майките, а не институциите (детски ясли и градини, както е в България). И така е било от векове. Докато детето на навърши 3 години, майката не ходи на работа. Прехвърлянето на тези задължения (да гледат детето) към бабата или дядото не е прието в Япония. Помислете сега за хилядите български деца, които едва навършили 12, 15 месеца се дават в ясли, защото родителите бързат да се върнат на работа. И докато те работят, с възпитанието на детето им се занимават съвсем чужди хора, нямащи нито любов, нито правилно отношение към него..

ВИНАГИ ЗАЕДНО

Децата са винаги заедно с майките си. Навсякъде. Отново, в съгласие с хилядолетна традиция, те носят децата си на кенгуру, така както преди стотици години, майките в България са носели децата в „цедилка“. Когато детето е близо до майката, то винаги наблюдава, слуша, взима участие във всичко, което тя прави. Освен това, когато детето е потопено в биополето на майката, то е защитено от външни въздействия, а тя може да усеща отлично състоянието му и всички негови нужди. На детето нищо не се забранява, само му се обяснява – мръсно, опасно, неправилно.

БАЩАТА СЪЩО УЧАСТВА В ОБРАЗОВАНИЕТО

С възпитанието на детето се занимава активно и бащата. Прието е това да става в семейството. Бащата ги придружава при екскурзии или разходки в парка. В увеселителните паркове често можете да видите родителски двойки, при които децата седят в прегръдките на бащата.

ДЕТЕТО СЕ УЧИ ДА ПРАВИ НЕЩАТА КАТО РОДИТЕЛИТЕ И ДОРИ ПО-ДОБРЕ ОТ ТЯХ

Японските родители учат детето да имитира поведението им. В допълнение родителите постоянно насърчават детето в неговите усилия и успехи.

ОБРАЗОВАНИЕ НАСОЧЕНО КЪМ РАЗВИВАНЕ НА САМОКОНТРОЛ

В детските градини в Япония се използват практики, имащи за цел развиване на самоконтрол в децата. За целта се използват специални техники, като например „намаляне на възпитателния контрол“ и „делегиране на правомощия за надзор над поведението“. В Европа и Америка такива ситуации се третират като подкопаване авторитета на възрастните.

ОСНОВНА ЗАДАЧА Е НЕ ДА ОБРАЗОВАТ ДЕЦАТА, А ДА ГИ ВЪЗПИТАТ

Основната цел на японската детска градина – това не е образованието на детето, а неговото възпитание. Фактът, че детето на по-късен етап в живота винаги ще бъде в екип с други хора, изисква да има нужната за това култура. Децата се учат да анализират конфликтите, възникнали в игрите. Друг важен етап на обучението е избягване на съревнование и конкуренция между децата, защото в такива ситуации винаги победата на един ще е загуба за другия.