Тайната на успеха на Япония е в начина, по който те отглеждат децата си

dete-yaponia

Източник: Pixabay

Тайната на успеха на Япония е в начина, по който те отглеждат децата си. Има си име – „икудзи“ и не е просто педагогика, а цяла философия, датираща от времето на самураите.
Ето и няколко от „тайните“ заложени в тази система:

  1. ВЗАИМОПОМОЩ, ВМЕСТО ИНДИВИДУАЛИЗЪМ. В основата на икудзи стои споделянето между хората, сътрудничеството, взаимопомощта. В противовес на нея е западната (и българската) педагогическа система, в която се набляга на индивидуалността и разчитане на своите собствени способности.
  2. ВСИЧКИ ДЕЦА СА ДОБРЕ ДОШЛИ. На практика всички деца са желани. Това се получава, защото в Япония една майка може да бъде просто майка и това й отрежда достойно място в обществото. А за бащата е голяма нещастие, ако няма наследник. В японското семейство детето не е просто нещо планирано, по разписание, а дългоочаквано чудо.
  3. ЕДИНСТВО НА МАЙКАТА С ДЕТЕТО. В Япония майките се наричат с думата „анае“. Това може да се преведе, като „поглезя“, „защитавам“. С възпитанието се занимават именно майките, а не институциите (детски ясли и градини, както е в България). И така е било от векове. Докато детето на навърши 3 години, майката не ходи на работа. Прехвърлянето на тези задължения (да гледат детето) към бабата или дядото не е прието Япония. Сетете се сега за хилядите български деца, които едва навършили 12, 15 месеца се дават в ясли защото родителите бързат да се върнат на работа. И докато те работят, с възпитанието на детето им се занимават съвсем чужди хора, нямащи нито любов, нито правилно отношение към него…
  4. ВИНАГИ ЗАЕДНО. Децата са винаги заедно с майките си. Навсякъде. Отново, в съгласие с хилядолетна традиция, те носят децата си на кенгуру, така, както преди стотици години, майките в България са носели децата в „цедилка“. Когато детето е близо до майката, то винаги наблюдава, слуша, взима участие във всичко, което тя прави. Освен това, когато детето е потопено в биополето на майката, то е защитено от външни въздействия, а тя може да усеща отлично състоянието му и всички негови нужди. На детето нищо не се забранява, само му се обяснява – мръсно, опасно, неправилно.
  5. БАЩАТА СЪЩО УЧАСТВА В ОБРАЗОВАНИЕТО. С възпитанието на детето взима активно участие и бащата. Прието е това да става в семейството. Бащата ги придружава при екскурзии или разходки в парка. В увеселителните паркове често можете да видите родителски двойки, при които децата седят в прегръдките на бащата.
  6. ДЕТЕТО СЕ УЧИ ДА ПРАВИ НЕЩАТА КАТО РОДИТЕЛИТЕ И ДОРИ ПО ДОБРЕ ОТ ТЯХ. Японските родители учат детето да имитира поведението им. В допълнение родителите постоянно насърчават детето в неговите усилия и успехи.
  7. ОБРАЗОВАНИЕ НАСОЧЕНО КЪМ РАЗВИВАНЕ НА САМОКОНТРОЛ. В детските градини в Япония се използват практики, имащи за цел развиване на самоконтрол в децата. За целта се използват специални техники, като например „намаляне на възпитателния контрол“ и „делегиране на правомощия за надзор над поведението“. В Европа и Америка такива ситуации се третират като подкопаване авторитета на възрастните.
  8. ОСНОВНА ЗАДАЧА Е НЕ ДА ОБРАЗОВАТ ДЕЦАТА, А ДА ГИ ВЪЗПИТАТ. Основната цел на японската детска градина – това не е образованието на детето, а неговото възпитание. Фактът, че детето на по-късен етап в живота винаги ще бъде в екип с други хора, изисква да има нужната за това култура. Децата се учат да анализират конфликтите, възникнали в игрите. Друг важен етап на обучението е избягване на съревнование и конкуренция между децата, защото в такива ситуации винаги победата на един ще е загуба за другия.

Източник: https://blog.beinsa.info

Свързани статии

stress
meditacia
acne-face-map-1
derehi-na-bebe
rozi
deca-razvod
silni-deca
dete-tablet
dete-uchi
deca-uchat
deca-igraiat
dete-zdrave
dete-risuva
logoped
deca-uchat
ogan
dete-igra
dete-gradinaShutterstock
deca-tichatShutterstock
dete-sviriPixabay
deca-igraShutterstock
deca-zemiaPixabay
dete-slusha
dete-igrae
deca-proektShutterstock
dete-tsviatShutterstock
dete-piasakShutterstock
dete-igraShutterstock