Валдорфска педагогика

Steiner

Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018

„Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава с любов и да се пуска на свобода“

Рудолф Щайнер

Валдорфската педагогика е създадена от Рудолф Щайнер – известен повече като основател на философското течение Антропософия.

Първото Валдорфско училище отваря врати на 7 септември 1919 г. за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф- Астория в Щутгарт, Германия.

След Първата световна война Европа изпада във финансова нестабилност, а в Германия много хора изпитват лишения. Рудолф Щайнер е убеден, че пътят да се подпомогне възстановяването на Германия от загубата на войната и икономическата разруха минава през образованието. И то образование за всички деца, а не само за децата на по-заможните жители. И така, с подкрепата на Емил Молт, собственик на цигарената фабрика Валдорф-Астория, създава първото Валдорфско училище. За Щайнер педагогиката не е наука, а изкуство и урокът също трябва да бъде изграден като произведение на изкуството. Днес има над 1056 училища и над 2000 детски градини в 61 страни по света.

Това означава, че знанията, които даваме на детето, не трябва да бъдат закостенели, а живи, такива, които ще израстват заедно с него и в някакъв момент детето ще бъде в състояние да ги ревизира, да ги промени, да ги надгради, да си създаде свое виждане, но в него ще е останало зрънцето, кълнът на ученето и те ще се развиват през целия живот.

„Възпитателят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно“

(Рудолф Щайнер, GA 294, 1919 г. “Педагогическо изкуство“).

Ценностите във Валдорфската педагогика

Детето трябва да развие здравословен усет към природата и хората, общността и мястото, където живее. Валдорфските учители смятат, че ако детето можеше да се изрази по този начин, то би ни казало „Научи ме да бъда човек“. И всички възрастни трябва да са наясно с това, че те са модел за подражение, който детето следва.

Наред с математиката и изучаването на родния език, биологията, географията и историята също са много важни. Валдорфските преподаватели казват, че чрез историята детето се свързва с хората, живели преди него, а чрез географията – с хората, които живеят едновременно с него.

Тази свързаност със света трябва да бъде пълноценна и обогатяваща личността.

Принципите на Валдорфската педагогика

„Светът е добър“, „Светът е красив“, „Светът е истинен“, заедно със 7-годишните периоди в живота на детето, са трите опорни точки, на които стъпва учителят и възпитателят във Валдорфската педагогика.

(Във валдорфската педагогика е възприето учителят в детската градина да се нарича възпитател, а не учител, за разлика от значението и функциите на възпитателя като длъжност, възприети в България).

dete_valdorf

Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018

Възприема се, че детето има потребност от различни неща във всеки един от тези три периода – от 0 до 7 г., от 7 до 14 г. и от 14 до 21 г. (вж. таблицата) и в зависимост  от това е различен и начинът, по който се преподава на детето във всеки от тях. За първия период е характерно ученето чрез подражание, за втория – детето трябва да преживее красотата в света – ученето става чрез удивление и творческо пресътворяване на всеки урок, през третия период детето търси автентичността и истината в живота – реална наука, задаване на идеали за цял живот.

Друг основен принцип е да се даде възможност на детето да учи с цялото си тяло, а не само с главата. Това ще рече, че материалът се преподава първо през движението на краката и ръцете, после през предизвикването на вътрешно отношение и чувство към темата, най‐често това е удивление, и едва след това да се даде като понятие, което да бъде запомнено от ума.

Валдорфската педагогика представлява преди всичко учене чрез преживяване, чрез опитване, чрез преминаване през обучителния процес с цялото тяло, затова по време на урока децата ходят или изписват във въздуха думи и букви, разместват се, групират се, правят откритие и едва след всичко това записват в тетрадките какво са открили като извод или правилото, дадено от учителя, но преживяно от тях. Наученото по този остава трайно, като познание, което човек може да надгражда или да подлага на съмнение и да допълва с нови знания.

Във Валдорфската педагогика се приема, че човек има 12 сетива и във всеки един от трите периода има по 4 сетива, които трябва да се развиват и обгрижват. В периода до 7 г. това са: сетивото за движение, сетивото за равновесие, сетивото за живот и за допир. За следващия седемгодишен период от 7 до 14 г. това са: сетивото за мирис, за вкус, за зрение и за топлина, а през третия период от 14 до 21 г. – сетивото за слух, сетивото за говор, сетивото за мислене и  сетивото за Аз-а (за повече подробности вж. книгата „12-те сетива“ на Алберт Сусман, 1994 г., Цайст, Холандия, в превод на български 2015 г.)

Така че може да се обобщи, че обучението е съобразено с различните етапи от неговото развитие – до 7г., до 14 г. и до 21 г. Често се казва, че във Валдорфската педагогика учителят „чете“ програмата, която трябва да преподава, у самото дете. Това означава, че преподаването е съобразено с различните темпераменти и интереси на ученика, но също така означава, че учителят трябва да стимулира и това, което не представлява интерес за детето, за да изгради себе си като цялостна и хармонична личност и развие качества и умения, към които не е имало първоначално интерес.

Източник: Сборник (не)Възможното образование, София, 2018

Свързани статии

dete-uchi
deca-uchat
dete-gradinaShutterstock
deca-tichatShutterstock
deca-igraShutterstock
deca-zemiaPixabay
deca-proektShutterstock
dete-tsviatShutterstock