Хора, страдащи от всякакъв род болести, от артрит до мигрена, от депресия до язва, могат да бъдат подпомогнати от хомеопатията при възстановяване на тяхното здраве. Тъй като различните хора реагират на една и съща болест по различен начин, хомеопатът подхожда към пациентите холистично, разглеждайки всеки случай в неговата цялост.

За него физическото, емоционалното и психическото или духовното състояние на всеки човек са непосредствено свързани по уникален начин. Хомеопатите разбират, че симптомите на болестта са отговор на присъщите на организма естествени защитни механизми, потвърждаващ стремежа му към самоизлекуване.

Наличните симптоми са ключът към хомеопатичното лекарство, от което болният човек се нуждае, за това хомеопатите не се опитват самоцелно да ги подтиснат и ликвидират. Това би отнело опорните точки за правилното предписание. За да достигне до него хомеопата задава въпроси, отнасящи се до привидно дребни отклонения от нормалното състояние на пациента, както и за характерни черти и особености на неговата уникална индивидуалност. Понякога изглежда, че това има малко общо с оплакванията, които са довели този човек при хомеопата. Но така последния си съставя пълна представа за страдащия, което му дава възможност да предпише лекарство за конкретния болен, за не за болестта.