И ако предишните поколения родители отглеждаха децата си в пъти по-слабо информирана и опростена среда, а бебетата проговаряхме по-бързо, трябва да си дадем сметка, че това не е никак странно. Прекаленото изобилие от звуци и светлинни индикации, идващи от таблети, компютри, интерактивни игри и други, карат децата да приемат много по-голям информационен поток от този, който могат да обработят. Освен това нервната система на бебетата е твърде крехка за да приеме такова голямо количество и обем. Преди време на децата им е било много по-лесно да проговорят, защото не са били заливани с толкова много образи и картини – край тях са били само мама, татко, каквито роднини се намират наоколо и няколко играчки. Интересните занимания са били доста по-скромни от сега. А днешните – още няколкомесечни започват да посещават различни занимания: масаж за бебета, първи уроци по английски, плуване за най-малките и какво ли още не. И като добавим високотехнологичния свят, в който живеем, е съвсем нормално бебетата да се научат да боравят първо с телефони, таблети и компютри, а след това и да проговорят.

Друг показателен фактор е навлизането на чуждите езици в ежедневието и бита ни. Все повече деца се превръщат в билингвални или трилингвални, въпреки че всички у дома говорят само един език. И това е повече от нормално – дори детските градини, които сегашните малчугани посещават, включват изучаване на чужди езици още от яслена група. И преди бабите да ви попитат „не е ли твърде рано детето да проговори на два езика“, бъдете подготвени, че живеем в динамичен свят, изискващ от подрастващите много повече, от когато и да е било. Но едновременно с това бъдете подготвени, че при употребата на повече от един език, ще проговарят и разграничават езиците един от друг много по-трудно. Още в първите училищни години, очаквайте вашите наследници да владеят не само родния си език. А дотогава какво ли се случва в главичките на така обичните ни мъници? Учените си умират от любопитство да узнаят. Както и все повече притеснени мами, сравняващи отрочетата си с връстниците им. Грешка, която почти всеки родител е правил. Не бива и не трябва да сравняваме децата, защото всичко е изключително индивидуално като развитие: говор, фина моторика, физическа активност.

Ако все пак държите да научите някои приблизителни граници на детското проговаряне, педиатрите считат, че около година и половина детето трябва да може да произнася 2-3 смислени думи в словосъчетание. Малко след като навърши две години речникът му трябва да включва 50 смислени думи и то да може да си служи с тях. Около третия си рожден ден детето вече трябва да може да говори и да общува нормално с околните, както и да се опитва да обогатява речника си. И все пак не забравяйте, че все повече деца изостават от тези норми, поради описаните по-горе причини и това не бива да ви тревожи. Ако всичко в здравословното състояние на детето е нормално, няма видими признаци на неориентираност, чува добре и издава звуци, значи е въпрос на време кога ще започне да говори.

Източник: https://life.dir.bg