Защо тези деца обичат училище?

Заснет преди цели 27 години и носител на филмови награди, филмът на Дороти Фадиман представя осем американски училища от края на 80-те години на миналия век, от Калифорния до Източен Харлем. Те са необикновени и постигат отлични резултати благодарение на алтернативните методи на обучение.

Дороти Фадиман ни запознава с техните характерни отличителни черти и ни кани да изследваме какви са причините едно училище да бъде успешно.

В училище Peninsula, например, изключително важно условие е учителите да имат свободата да преподават по начина, по който желаят, а общата цел е да бъдат въвлечени всички – родители, учители, ученици и директори.

Основна ценност и част от философията на училището е учениците да бъдат третирани като хора, а не просто като „приемници на информация“. Важно е осъзнаването, че всяко дете учи различно – по свой начин и със свое темпо. В училището няма оценки, има писмени бележки и обяснения за информация на родителите. Фокусът е върху детето, а не върху постиженията му. Децата придобиват увереност и научават чрез правене и непосредствен опит.

Или, както казвa един от учителите, детето не просто заявява: „Сега ще закова пирона“, а по-скоро „Мога да се справя с всичко“.

В друго от представените училища, CPE2, учебният процес започва с изучаване на умението да се комуникира. Първата задача на децата е да се научат да общуват помежду си. Записват се техните думи, обръща се внимание на онова, което казват, а децата се чувстват зачетени и щастливи, че някой ги е изслушал и е обърнал внимание на позицията им.

В Масачузетс, в училище City Magnet, основната цел е децата да бъдат подготвени за реалния живот. Имат си собствен базар, създават продукти и услуги, които продават на останалите, а парите депозират в специално създадена за целта банка, от която дори могат да теглят кредити, за да развиват дейността си.

Учителите не просто обучават децата, но им помагат да използват на практика това, което са научили.

В училище Claire Burton, Минеаполис, Минесота, програмата се основава на схващането, че всяко дете има свой собствен стил на учене. Според директорката, в повечето училища разчитат на методи на преподаване, основани на визуалното възприемане – това са около 80 % от използваните методи. Това обаче е проблем за учениците, които възприемат по-добре чрез слушане или чрез изпълнението на конкретни дейности.

В Claire Burton се опитват да интегрират към програмата всички методи, които биха подкрепили децата.

В алтернативното училище Davis, в Джаксън, Мисисипи, учениците не само придобиват академични умения, но и се учат да работят заедно, по групи. Не е достатъчно да се организира подходяща среда, необходимо е и да се стимулира поведение на сътрудничество. Учениците се учат как да живеят и работят заедно, да се подкрепят един друг и да работят в името на една обща цел.

В училището в Джеферсън, Колорадо, програмата се основава върху интересите на децата. Учениците избират теми и проекти, които са им интересни, след което правят проучвания. Докато работят по тях, те се учат как да прилагат необходимите академични знания. От училището съдействат на децата да започнат стаж в някой от магазините в общността, където децата полагат доброволчески труд в рамките на около 30 часа за няколко месеца. Така учениците се чувстват полезни, придобиват практически умения и допринасят за развитието на общността. Или, както казва директорът на училището: „Децата не могат да стоят само в класната стая и да правят тестове“.

Graham & Parks Alternative Public School, в Кеймбридж, Масачузетс програмата се изготвя от самите учители, които разчитат повече на обсъждания, отколкото на сухо преподаване  на теория. Родителите също участват и отделят колкото време могат. Според директора, приносът на родителите е особено важен – събират средства, участват в часовете, а децата им виждат, че родителите им се интересуват живо от образованието им. Подкрепящата среда, създадена от учители и родители, е отличен пример за учениците. По-големите деца имат възможност да обучават по-малките. Учениците решават задачи заедно – спорят, обсъждат и споделят информация. Учителите могат да преподават според своя собствен стил, да са креативни и да eкспериментират с методите на преподаване.

Или, както казва един от тамошните учители: „За да започнем да преподаваме, първо трябва да изхвърлим учебниците“.

В New Orleans Free School още през 60-те години на миналия век искат да покажат, че в държавно училище нещата могат да се случват и по различен начин и пак да са успешни. Всеки следобед извънкласните дейности са особено широко застъпени. Училището се сблъсква със сериозен отпор, когато директорът отказва учениците му да получават оценки. Въпреки това, през последните 10 години, резултатите на децата са в горните 20 процента за САЩ. Лека-полека, програми като тази започват да бъдат оценявани от традиционната образователна система, защото резултатите, които се постигат, са осезаеми.

Накратко, в представените от Дороти Фадиман необикновени училища фокусът е върху учениците и техните потребности, а творческото мислене, взаимоотношенията и непосредственият опит са много по-важни от механичното възпроизвеждане на факти и оценките от тестове. Децата в тях израстват като уверени и компетентни възрастни, подготвени да си взаимодействат с реалния живот от една грижовна и подкрепяща среда, в изграждането на която участва цялата общност – учители, ученици, директори, родители.

За нас остава въпросът възможно ли е да използваме този дългогодишен
опит в България?

Избрахме този филм като предизвикателство. Режисьорът Дороти Фадиман се постара да ни го предостави в най-добрия възможен технически вид и все пак кадрите изглеждат архивни. Какво можем да научим от един филм за образование, направен преди цели 27 години? Дали миналото за САЩ е все още «бъдеще» за България? Защо толкова години по-късно доказалите се методи на преподаване, за които филмът разказва, все още се наричат «алтернативни», а не се използват масово?

Всички знаем колко трудно човек преминава от желанието за промяна към реалното действие за промяна.

Филмът «Защо тези деца обичат училище?» показва училища с вече оформена концепция и практики. Лесно е да ги харесаме като гледаме задоволството на деца, учители и родители, но отново за много от нас ще остане въпросът «Откъде да започна, за да достигна до това?».

За да ви помогнем с идеи, предлагаме тази статия на световно признатия американски учител и автор – Алфи Кон.

Как може да се гледа филмът?
От този линк: https://vimeo.com/24657217
Натискате „Download“ , „Original File“ с размер 720 x 480 (1.018 G).

Най-важни теми, засегнати по време на дискусията:

• Публиката откликна с много позитивизъм, когато става дума за иновации в учебния процес – около една четвърт от присъстващите учители споделиха, че прилагат иновации в класната си стая.
• Филмът показва един умерен подход – не крайността на стандартната система, не и крайността на напълно свободните методи, а начина, по който можем да ги срещнем в едно държавно училище.
• Важността на екипната работа и обмяната на идеи и опит – фактът, че учителските екипи в показаните училища заедно измислят какво да правят, направи силно впечатление на учителите сред участниците в дискусията.
• Ограниченията на образователната система в класната стая – голям брой деца в клас, държавните образователни изисквания, учебната програма, които въпреки прилаганите иновации поставят една рамка, в която децата искат или не, трябва да влязат – това създава напрежение и в децата, и в родителите, и в учителите.
• Важността на любовта и общочовешките ценности, когато говорим за учене – колко е важно да правим това, което правим със сърце и желание и с уважение към другите.