Значение на храненето в детска възраст

Детската възраст е период на непрекъснат растеж, съзряване и развитие на организма, което определя и относително по-големите му потребности от енергия и хранителни вещества, както и по-голямата му чувствителност от грешки в храненето.

Колкото по-малко е детето, толкова по-интензивен е растежът на организма и съответно относително по-големи са дневните му потребности от енергия и хранителни вещества. Тези потребности, освен от възрастта и теглото, се влияят и от двигателната активност, условията на живот (климат, околна температура, влажност на въздуха и други външни фактори), както и от индивидуалните особености на организма на детето. Затова и нормите за хранене, които са разработени въз основа на множество изследвания в различни страни, са само приблизителни, средни ориентири за даден възрастов период.

Въз основа на общите закономерности на промените в интензивността на растежа и развитието на детето – тегло, поведение, нервно-психично развитие, двигателна активност, начин на живот и хранителни нужди, детската възраст се разделя на следните възрастови периоди:

• Ранна детска (яслена) възраст – от 1 до 3 години;
• Предучилищна възраст (от 3 до 6 години);
• Училищна възраст (от 6 до 17 години), разделена на две подгрупи: от 7 до 10 години и от 11 до 17 години.

Чести грешки при храненето на децата

Резултатите от провежданите у нас изследвания показват, че:

Храната на децата в предучилищна и училищна възраст е хипер калорична, като обикновено мазнините превишават значително препоръчителните възрастови норми. Традициите в българската кухня, с предпочитание към по-тлъсти, пържени храни и запръжки, са основната причина за увеличена консумация на мазнини.

1. Този начин на хранене създава предпоставки за наднормено тегло и затлъстяване, със съответните повишени рискове от ранното възникване на сърдечносъдови заболявания, повишено кръвно налягане, диабет и други все по-широко разпространяващи се заболявания у нас. Важно е да знаете, че при пържене се образуват не само вещества, дразнещи храносмилателната система, но и канцерогенни такива.
2. Количеството на плодовете и зеленчуците е недостатъчно – около 2 пъти по-малко от препоръчваното. Това води до недостатъчно количество витамини и някои минерални вещества, важни за растежа и устойчивостта на организма. Дефицитът на витамин С се установява особено често при децата от всички възрасти през зимно пролетния сезон. Затова е важно през пролетния период да се използват широко достъпните у нас зелени храни, богати на витамин С: коприва, спанак, глухарче, лапад, киселец и др.

Установява се често и недостатъчен внос на витамини от групата В, особено В1, отчасти В2, ниацин и фолиева киселина. Това се свързва преди всичко с широката употреба на рафинирани брашна (бях хляб, тестени и сладкарски изделия) и пренебрегването на типовия хляб, житото, булгура, овесените ядки, варивата и други, богати на витамин В, храни.

3. Недостатъчната консумация на мляко и млечни продукти, води до недостатъчен внос на калций и други съставки, необходими за усиления растеж на костната система.
4. Незадоволителна е и консумацията на риба – 3 пъти по-малко от препоръчителните количества. Рибата е богата на лесноусвоими и пълноценни белтъчини и мазнини, на специфични високо наситени мастни киселини (омега-3), които играят огромна роля за профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, инфаркта, диабета и някои злокачествени тумори.

Какви мерки за нормализиране на теглото на детето е необходимо да се вземат? 

1. В никакъв случай не подлагайте детето на гладуване, за да отслабне!
2. Храната му трябва да бъде пълноценна и разнообразна.
3. Ограничете мазнините, захарта и захарните изделия (особено сиропираните десерти) и тестените храни, за да намалите калоричността на храната.
4. Избягвайте тлъсти меса, колбаси, пържени храни. Предпочитайте варените и постните ястия без запръжки.
5. Белият хляб заменете с типов, пълнозърнест или ръжен, а тестените закуски – с по-пълноценни, с по-ниско калорични храни, приготвени от цяло зърно, жито, овесени ядки, житни зародиши.
6. Избягвайте подсладените със захар напитки като кола, спрайт, швепс. Заменете ги с натурални сокове, шипков чай, ошав, които съдържат витамини и минерални вещества.
7. Увеличете зеленчуците и плодовете! Предлагайте на детето салати редовно – на обяд и вечеря.
8. Добре е да включвате редовно в менюто на по-големите деца и храни, за които е установено, че ускоряват обмяната и изгарянето на повече калории в организма. Такива са лютите храни, сосове, горчица, джинджифил.
9. Не по-малко важно е да стимулирате двигателната активност на детето (подвижни игри, разходки, каране на колело). Старайте се да не допускате детето да се застоява пред телевизора и компютъра. Имайте предвид, че обездвижването може да доведе до затлъстяване и когато детето се храни нормално.

Основни препоръки за здравослвоно хранене на децата и подрастващите

• Детето трябва да приема редовно, но в умерени количества мляко, сирене, нетлъсто месо, пиле и риба.
• Трябва да яде повече зърнени храни, зеленчуци и плодове.
• Хубаво е захарта, маслото, маргарина и олиото да бъдат в ограничени количества.
• Включвайте всеки ден в менюто продукти от следните основни хранително групи:

– мляко и млечни храни;

– месо, месни продукти, риба и яйца;

– варива, ядки, зърнени храни;

– зеленчуци;

– плодове.

• Разнообразявайте и комбинирайте продуктите от отделните групи.

Из „Хранене на детето от 1 до 16 години“, Трифонова Лиляна, Даниела Василева, „Бестселър“, София, 2004 г.